За да се впуснем в дълбините на символичните значения на празнуването на рождения ден, трябва да се върнем в зората на произхода на тази практика. А тя се заражда през онези древни времена, когато хората за първи път се научили да гадаят по звездите.
Именно тогава станало изключително важно в кой точно час, ден, месец и година се е появил всеки на белия свят. Това било от значение, защото само спрямо тези данни можело да се направи хороскоп. А през онези години хороскопа бил от изключително голямо значение и се радвал на огромна почит.
Празнуването на рождения ден било нещо като израз на богатството при египетските фараони и богатите римляни. Те отбелязвали тези дни гръмко, като устройвали всенародни веселия.
Известно е, че Клеопатра и Нерон се радвали на рождените си дни така, както и повечето римляни или гърци. Интересна е била практиката на Октавиан Август, който устройвал празненства всеки месец.
Добрите пожелания, отправяни към рожденика, са натоварени с най-силната символика. Те представляват своеобразен опит да го или да я предпазим от злите духове.
Това е нужно, тъй като се смята, че именно на рождения ден на човек злите духове получават доста големи шансове да причинят някоя беда, тъй като те по принцип се чувстват изключително привлечени от празненства и от промени. А рождените дни предлагат опасна комбинация и от двете.
В съвременния си вид празнуването на рождения ден се заражда в Германия. Там за първи път се въвежда децата да получават подаръци и украсени със свещи торти на рождения си ден.
Въвеждането на тортата в ритуала обаче се е появило в чест на Артемида. По случай рождения и ден елините се черпели с кръгли медени сладки, със забучени в тях свещи.
Тортата за рождения ден обаче символизира още неща. Според почти всички свещени книги на много религии се смята, че ако изядеш нещо, върху което е написано пожелание, то то ще се сбъдне.
Именно за това върху тортите днес се изписва: „ Честит рожден ден! ”. Основното суеверие обаче се отнася до свещите – ако се издухат наведнъж, желанието ще се сбъдне.
