Умението да се тълкува, разгадава и обяснява смисълът на нещата, е ценна способност, която не е по силите на всеки.
Иска се задълбочено проникване в същността на явлението, на текста, на епохата.
Иска се разбиране на процесите, които предизвикват, движат и създават връзките между отделни събития.
Иска се проницателен и бистър ум, за да се разгадае смисълът на нещата. С тази задача се занимава херменевтиката.
Какво представлява тя, кога и как възниква, какви са достиженията на тази безценна наука? Ще се опитаме да я представим.
Етимология и възникване
Като термин херменевтиката произлиза от името на древногръцкия бог Хермес. Това не е само богът на търговците, но и на ораторите и маговете. Глашатаите са негови последователи. Той е посредникът между богове и простосмъртни. Известявал е на хората посланията на боговете и ги е предавал на разбираем език.
В древна Елада поставяли статуи на Хермес по пътищата, за да закриля пътниците, странстващите певци и номадите. Той символизира пътуването и далечната вест. Далечните и непознати неща ставали достъпни и близки на хората с посредничеството на Хермис.
На негово име е наречено древното изкуство да се обяснява и тълкува и така да се осмисля и разбира неразбираемото. Този вид изкуство е наречено херменевтика.
Херменевтиката в древността и в съвременността
В античния свят към херменевтиката са спадали уменията да се гадае и тълкува волята на боговете, която те предавали чрез сънища или с посредничеството на оракули като сибилите. Волята на боговете, предадена чрез питиите била тълкувана от херменевти, които разгадавали и обяснявали на молителите божествените послания, предадени от жрицата в храма.
През Средновековието херменевтиката става раздел от науката теология, която разгадавала и тълкувала християнските текстове.
Същност на тълкуването - текстът и контекстът на всяко послание
За да се развие умение да се тълкува, са необходими широк кръг от знания, най-напред езикови знания. Аристотел нарича херменевтиката теория на текста и я смята за вид граматика. Тя обаче обхваща по-широко понятие за езика.
Хората, които са творци на нещо или са участници в събития, закодират в слово своите познания в резултат на участието си в тези процеси, но за други странични хора те са непознати и трябва да им бъдат обяснени, разтълкувани.
По пътя на търсенето на познат за нас смисъл в непознатото явление или текст ни се обяснява това, което не сме получили като опит при неговото създаване. Нещо повече, херменевтиката се занимава и с контекста на всяко събитие или текст, като обяснява подбудите, движили този, който го е създал. Всяко послание става разбираемо като текст чрез множество контекстове.
Разбирането
Най-широкото понятие в херменевтиката е разбирането. Има разлика между тълкуване, интерпретация и разбиране и тя е в това, че чрез разбирането схващаме общия смисъл, проникваме в него. Разбирането събира понятията тълкуване и интерпретация и прави разбираем смисъла на текста или събитието. Разбирането включва форми и чувства - съпреживяване, съчувствие, интуиция. Това е да проникнеш в света на другите, да го разбереш и преживееш.
Това означава да разберем и други гледни точки.
Коментари