Редукционизъмът (лат. Reductio - връщане, бутане напред) е обяснение на сложни явления и предмети от реалността чрез по-достъпни категории.
Редукционизмът е приложим в различни области на знанието; той придобива особена популярност във философските науки, където холизмът се изтласква с променлив успех.
Психологическият редукционизъм е изключването на съществуването на психологически модели и свеждането до обяснението на психичните явления чрез разпоредби, които значително влошават достойнствата на психологията като наука. Във връзка с психологическата категория се развиват няколко вида редукционизъм.
Физиологичният редукционизъм описва психическите качества чрез физиологията - например чрез свързването на нервните центрове.
Социологическата теза за редукционизма се основава на отношенията между индивидите.
Логистичният редукционизъм изучава умствените операции от гледна точка на логиката.
Информационният редукционизъм се основава на теорията, че всички психични явления всъщност са информационни процеси. По отношение на умствената дейност редукционизмът е сравнително популярен, тъй като често обяснението на сложни психични процеси чрез точните науки (например химия) повишава надеждността на тези обосновки.
Редукционизмът е методологична ориентация, фокусирана върху решаването на проблема за единството на научното познание, основан на разработването на единен език, общ за всички научни дисциплини. Същността на редукцията като научен метод е, че за да разреши даден проблем, изследователят свежда структурата му до по-опростен вариант, достъпен за анализ или решение.
Редукционизмът абсолютизира принципа на редукцията - редуциране на сложното към по-простото и по-високото към по-ниското, на по-голямото към по-малкото. Процесът на редукция като методологичен метод за трансформиране на данни, свързани с решаването на определен научен проблем с цел опростяването му и представянето му с помощта на някакъв по-точен език, е неразделна част от системата от методи на научно познание заедно с идеализацията, абстракцията, моделирането и от други.
Според идеята за редукционизма сложните явления могат да бъдат напълно обяснени с помощта на закони, присъщи на по-прости явления. В механистичните версии на философията и науката от миналото подобно отношение играе важна роля, тъй като представителите на класическата наука изхождат от убеждението, че същността на изследваните обекти може да бъде разбрана само чрез изтъкване на всички нейни съставни части и установяване на точния характер на тяхната връзка.
Този подход доведе до многократни опити за представяне на едно сложно явление като сбор от по-прости. Този механизъм в европейската философия от осемнадесети и деветнадесети век се определя главно от желанието на теоретиците да опишат и обяснят всички характеристики на реалността, които са записали, като ги привеждат в съответствие със законите на механиката, тъй като именно нютоновата физика се възприема по това време като стандарт на научното мислене.
