В днешния български език мъжкото име Слав е по-рядко срещано от умалителното име Славчо, за разлика от женския вариант Слава, срещан често и като Славка.
Самото име не се появява веднага като самостоятелно име, Слав, а като наставка на редица славянски имена - Ростислав, Владислав, Борислав и много други. Както тази популярна наставка, така и самостоятелното име имат едно и също значение - славен, прочут. Слав е от имената с пожелателен характер, каквито са повечето имена със славянска основа.
Несъмнено това име има древен произход. За да се опитаме да разберем къде в дебрите на древността се е зародило това име, трябва да проверим първоначалното му използване като наставка в редица славянски имена.
Такъв анализ показва, че имената, завършващи на слав, са забележително древни. И можем да ги открием не само сред славянските народи, но и на съвсем неочаквани места. В индийския епос Махабхарата се споменават Раджиславас и Бориславас, а името Махаслав днес още се използва в Индия.
В списъците с царете на вандалите се говори за Мечислав - баща на вестготския владетел Радагаст, а редом с него стои името на властвалия пред 127 година след Христа Витислав.
Във ведическия арийски думата sluti, в смисъл на прочувам се, ставам известен се превръща в основа на думата slava. По същия начин в старобългарския език думата слоути става основа на слава. Наистина няма съмнение, че Слав е едно от най-древните имена, стигнали до нас от времето много преди Христа най-напред като наставка на двусъствани имена, а после като самостоятелно име.
Да носиш името Слав, Слава задължава - да живееш така, че да прочуеш това име, дошло от дълбините на времето. Белязаните да бъдат славни не са случайни хора, те притежават толкова много дадености, че лесно намират хармония с природата и света наоколо, духовни и несломими пред никакви изпитания. Здравомислието и позитивната нагласа издава дори произношението на името, то звучи уверено и гордо.
Всички с това достойно име празнуват имен ден на свети Сава, Савинден, който се пада на 15 декември.
