В своя забележителен труд Речник на личните и фамилни имена у българите езиковедът Стефан Илчев обяснява не само значението на всяко българско име, но и неговия произход.
В своите проучвания Илчев стига до извода, че един от най-старите пластове са имената със славянска основа, които най-често са двусъставни. Тези имена влизат в употреба сред българите масово след приемане на християнството и най-напред към тях преминава средновековната българска аристокрация. Имената с такъв произход звучат красиво, събират в себе си повече от едно значение и най-често са от типа на пожелателните имена.
Може би най-известно между тях е името Десислав, но в неговия женски вариант - Десислава, което обаче има чисто старобългарски произход. Става особено често срещано от ранното средновековие до ХV век.
Това е името, избрано за някои от най-емблематичните жени в историята на средновековна България. Десислава е съпругата на севастократор Калоян, ктитор на Боянската църква, увековечена заедно със съпруга си в стенописите на църквата в Бояна. Днес севастократорицата е символ на изящната красота на българката. Десислава е наречена и една от дъщерите на цар Иван Александър и тези примери показват, че името е ценено и предпочитано от аристократичните родове у нас.
Какво на практика означава името Десислава и как е получено?
Ако трябва да се направи някакъв приблизителен превод на името Десислав, от което произлиза и женската му форма, то означава: да постигне слава. Без съмнение жените с име Десислава в българския царски двор са успели напълно да изпълнят със съдържание значението на името си.
Ако разчленим името, то идва от старобългарската дума десити - намирам, постигам и славянската форма - слав, която често се поставя като наставка в имената, но има и отделно значение, като самостоятелно име.
Хората с такова лично име празнуват имен ден на 3 юли, заедно с тези, които носят имена Асен, Ася Румен, Румяна, Чавдар, Крум.
След Османското нашествие, името губи своята популярност и потъва в забрава. То отново се връща сред българските женски имена доста късно, едва през ХХ век. Днес продължава да бъде символ на изтънченост, романтичност и духовност. В звуково отношение името се произнася лесно, защото звуците се съчетават отлично и не създават трудности при произнасяне. Без съмнение това е едно от прекрасните стари български имена, които трябва да запазим.
