Макар рицарството да е било по-популярно в миналото, историите за него вълнуват хората и до днес. Орденът на тамплиерите е част от великата история на света, която не би могла да бъде заличена никога. Тя продължава да съществува и днес, малко по-съвременна, по-различна, не толкова загадъчна, но също толкова благородна. Нека проследим пътя на тамплиерите, да се запознаем с техния живот, да видим несправедливостта за справедливите и опитът за поддържане на този дух до днес.
Тамплиерите са едни от първите християнски рицарски общества в Европа. Орденът е основа през 1118 година, когато рицарят от Бургундия Юг дьо Пайен заедно с още осем френски рицари предлагат служба на крал Болдуин II. Те се заклеват да защитават него и града от врагове, чужди нашествия и други посегателства. Кралят ги настанява в южното крило на двореца си. В близост до него се намерил Храма Господен, за който се смятало, че бил построен на мястото на храма на Соломон. Рицарите се нарекли с името „Бедните рицари“ на Исус от Соломоновия храм, а по-късно се превърнали в Ордена на Храма, познат най-вече като Ордена на тамплиерите.
С течение на времето рицарите се превръщат в най-голямата политическа и икономическа сила, обявила се в защита на владетелите на Европа от Средновековието. Техен отличителен белег били белите мантии с червен кръст. Те били силни, доблестни мъже с чест и достойнство, които бранели кралството с всички сили. Заради това много папи освобождават рицарите от плащане на данъци. Макар първоначално да са само 9, след време към Ордена се присъединява още много членове. Някои от тях не се сражават, а се занимават с обществени дела, като купуване на имоти, земи, разпределяне на богатството и т.н. Много скоро рицарите създават цяла финансова империя, която се превръща в една от първите работещи европейски банки.
Орденът на тамплиерите съществува почти 2 века. Той е свидетел на славно развитие и разруха, на Кръстоносни походи, епохата на Църковните събори и феодализма.
Интересен факт е, че правилникът учи рицарите да водят труден начин на живот, но едновременно с това да проявяват милост и добросърдечност. Не се допускат отшелничество, създаване на наемни войски, консумацията на вино, плодове, зеленчуци, мляко и месо. Рицарите се хранят само с хляб и вода. Условие за постъпване в Ордена е даване на обет за бедност, безбрачие и послушание.
Първообразът на Ордена на тамплиерите, начело с дьо Пайен олицетворява идеала за рицари-монаси. Рицарите се утвърдили като изключително полезна сила по време на Кръстоносните походи. Те били една от най-важните институции по онова време, а през 1139 година орденът официално бил подчинен на папата.
Впоследствие, в една от задачите на рицарите се превърнала и банкерската дейност. Била създадена система за изпращане на ценности и средства към Йерусалим. Заедно с това се утвърдило и даване на заеми, счетоводството и чековото разплащане.
В Ордена на тамплиерите има строго изградена йерархия от четири съсловия: свещеници, чиято работа била да правят свещенослужения и обреди; земеделци, които имали отговорност към имотите; сержанти – граждани, които представлявали малка кавалерия; рицари – тежката кавалерия с феодален произход.
Тамплиерите имали правото да строят свои църкви и да притежават лични гробища. Тяхното имущество не подлежало на данъчно облагане. Орденът разполагал със своя полиция, никой нямал власт над тях. Църквата нямала право да ги отлъчва, но самите те можели да премахват отлъчване.
Орденът на тамплиерите е най-мощната религиозна общност в Средновековието. Те са първата постоянна войска в Европа. Техният пик е през 1300 година, когато броят им надвишава десетки хиляди.
След като мюсюлманите успяват да завземат Йерусалимобаче, славата на рицарите малко по малко започва да угасва. Заради това, че не успяват да защитят града от нашествието, репутацията им напълно се срива.
Датата, която бележи края на тамплиерите е 13.10.1307 година, когато във Франция била приета заповед за ареста на всички рицари в страната. Тогавашнияt крал пожелал да сложи ръка на богатството им. Те били хвърлени в затвора, измъчвани и обвинени в хомосексуализъм, ерес и редица други нечестни търговски дейности. Всъщност, повдигнатите обвинения срещу тях достигнали 127. Много от тях били убити. През 1314 година Орденът е напълно заличен. За останалите, които успяват да се спасят, има различни хипотези и сведения. Някои твърдят, че оцелелите са се събрали, основавайки собствен орден, а според други, те просто са се слели с обществото.
Орденът на Тамплиерите има 3 символи:
Кръст – който се изобразен върху доспехите им, от лявата страна точно до сърцето.
Знаме – знамето на рицарите било разделена на две части – горната била черна, долната бяла, а по средата бил изобразен червен кръст. За символиката му има само хипотези, не утвърдена истина. Смятало се, че черният цвят характеризирал греховния живот, от който рицарите се отказали при влизането си в Ордена, а белият – чистота на сегашния.
Печат – върху печата на тамплиерите били изобразени двама ездачи върху един кон. Те символизирали синхрона между война и монаха.
Някои местности и сгради, свързани с Ордена на тамплиерите, са: Темпъл Чърч в Лондон, Божи гроб в Кембридж, Манастирът Кристо, Манастира на Ордена на Христос в Томар и Църквата Санта Мария до Оливал в Томар, Португалия, Дворецът Собре, Коимбра в Португалия, Замъкът Колоси в Кипър, Църква в Лаон, Франция, Крепостта Алморол в Португалия, Рослински параклис и кръглата църква Орфир в Шотландия, Замъкът Барбера в Испания, Кръглата църква в Ланлеф, Бретан, Франция, Замъкът в Понферада, Испания и други.
Храмът Темпъл в Лондон е един от най-красивите обекти, свързани със славните рицари. В църквата е изложен техният печат. Уникалността на този храм се крие и в неговата форма, която противно на останалите средновековни сгради, е кръгла. В миналото той се е ползвал и като трезор. Тамплиерите въвели кредитите, като давали пари на заем. Те имали право да взимат и лихва върху тях, което дотогава се считало за нещо грешно. Макар да давали обещание за бедност, рицарите успешно развивали своя бизнес.
За щастие, много от тези сгради са запазени и реставрирани и хората имат възможност да се потопят в атмосферата на миналото, да усетят силата и величието на тези славни мъже и да опознаят историята, разглеждайки я под един по-добър ъгъл.
Към днешна дата из цяла Европа могат да се видят обекти, принадлежали на рицарите. За тях има написани много творби и книги. Макар историята около рицарите да е обвита в мистерия и тайни, писателите притежават достатъчно въображение да я завършат подобаващо. Заснети са и няколко филма, които разказват за живота на тамплиерите и които не ни позволяват да ги забравим. Като че ли това е възможно...
Защитници и спасители, оказващи безвъзмездна помощ от Средновековието до днес, тамплиерите са неугасващата светлина в тунела, която дава надежда на хиляди хора всеки ден.
Орденът и делото на тамплиерите се възражда и днес, когато в редица страни са установени такива организации. Това е християнски орден, бранещ гражданите, предоставяйки им хуманитарна помощ. Днес е възможно с рицарско звание да бъдат удостоени и жени. Тамплиерите в България наброяват около 500 души, което поставят страна в топ 5 държави с най-много тамплиерски ордени. Членовете са християни с добро име и слава, които с гордост носят това звание.
За да станеш тамплиер, най-напред трябва да бъдеш препоръчан от друг такъв. Следва обстойна проверка, след която издържалите я се приемат за постуланти. Пътят до посвещаването с рицарско звание е дълъг около 3 години, през които постулантите преминават различни изпитания. По този начин човек показва, че е достоен да стане част от Ордена.
Днес има ден, посветен на Ордена на тамплиерите, и той е 18 август. Празникът се чества ежегодно всеки път в различен град. В наши дни тяхното братство и дейност не е тайна за никого. Те даряват средства, реставрират храмове, грижат се за гражданите - следват традициите от миналото, примесени с щипка съвремие.
Коментари