Всичко започва в каменната ера. Примитивните хора не са знаели какво е медицина и лекарство. Да не говорим, че такова нещо като хигиена въобще не им е било познато.
Първобитните хора са си сменяли дрехите в най-добрия случай два пъти през живота си, а техните естествени отпадъци са развъждали зарази. Най-честите здравословни проблеми на примитивните хора са били свързани с хранителни разстройства, кожни заболявания, язви и зъбобол. Тъй като медицината и лекарите в тези дни все още не са съществували, животът на първобитния човек рядко е надвишавал 35 години.
Първите наченки на медицината в каменната ера са се отличавали с доста суров метод на лечение - с превръзка от глина на главата. Малко по-късно в годините се появило вярване, че всяка болест идва от факта, че човешкото тяло е обладано от зъл дух. И че може да бъде излекувано само, ако бъде подложено на транс. Ето защо с тази задача са се нагърбвали шаманите и жреците на племето.
С навлизането на първото столетие от нашата ера, медицината започнала да се развива бързо. Най-голям разцвет тя търпяла в Древна Индия. Допреди време се смяташе, че медицината е възникнала в Древна Гърция. Но разкопки доказаха, че индийците първи са се научили да използват билки при различни заболявания.
През III век индийските лекари вече са били в състояние успешно да правят операции за отстраняване на бъбречни камъни, например.
От Индия медицината била пренесена в Китай, Тибет и Япония. Китайците внесли известни новости и промени в нея, вярвайки, че всички болести се появяват заради нарушеното равновесие между двете начала: Ин и Ян.
В Древен Египет на медицината се отдали свещениците. А всички открития в тази област били приписвани на боговете Озирис, Изида и Гор. Египтяните обърнали специално внимание на лечебните свойства на билките - те се научили да боравят със 700 различни растения, които успешно използвали за лечение.
В Гърция лекарската професия се предавала от баща на син. Смята се, че медицината в Гърция е започнала да се развива с пристигането на египетския лекар Ескулап. Философските школи започнали да изучават медицината.
След спада на силата на Древна Гърция, център за развитие на медицината станала Александрия. Лекарите неуморно аутопсирали мъртвите, дори и царете, за да разберат структурата на човешкото тяло и принципите на човешкия живот. Именно по това време медицината се разрастнала - била изучена работата на стомаха, вътрешните органи.
Римляните поели медицината от гърците, но се специализирали повече в профилактиката, отколкото в лечението. По времето на Римската империя, някъде в началото на ХV век, медицаната претърпяла упадък. По това време вместо билки и лекарства, на мода излезли амулети, магии и обреди.
Коментари