През Средновековието е съществувала хигиена, която е била задължителна с цел предпазване от болести. Това се отнасяло до къпането. Що се отнася до тоалетните, те били истинска трагедия.
Изисканите дами и господа от XV и XVI век трябвало да мият ръцете си преди хранене. Според етикета всеки трябвало да измие лицето и ръцете си, като стане от сън.
Преди всеки изискан обяд на масата се поднасяли купи с вода за измиване на ръцете на гостите. Ваните били задължителна прелюдия преди интимно общуване.
Моралистите отричали къпането, тъй като то изисквало събличане. Църквата била против смесените обществени бани, затова на частни банкети и сватби гостите се усамотявали по двойки в дървени вани.
Някои хора се къпели във ваната по два пъти дневно, а други – веднъж седмично или месечно. В някои европейски градове били приети закони за посещаване на обществена баня поне веднъж седмично. Който не спазвал закона, плащал големи глоби.
В Италия вниманието към собствената хигиена нараснало по време на Ренесанса, след избухването на епидемията от чума.
Ваните, в които се къпели хората през средните векове, представлявали големи бъчви, срязани наполовина и пълни с топла вода, стоплена на огъня.
Когато времето било топло, ваната се изнасяла сред природата, през зимата се поставяла близо до камината. Благородниците имали прислужници, които отговаряли само за ваната.
Нагряването на водата било много скъпо, тъй като дървеният материал станал по-търсен, а често се случвало огънят за нагряване на котела с водата да излезе от контрол и да изгори няколко къщи. В средата на XIV век само най-богатите хора си позволявали да се къпят през зимата.
Бедните семейства, които обичали да се къпят, използвали бъчва, в която се къпели един след друг, без да сменят водата.
Когато се къпели заедно с други хора, аристократите винаги били с накит или шапка на главата, въпреки че били чисто голи. През Средновековието монасите имали право да се къпят само веднъж седмично и то с ледена вода, която да ги лиши от удоволствието от къпането.
През средните векове в Европа нямало тоалетни и жителите на градовете изхвърляли нощните си гърнета през прозорците, като преди това предупреждавали минувачите да се дръпнат настрани. Първият закон, който забранявал изливането на гърнетата през прозорците, бил приет през 1270 година.
Коментари