Кои са християнските празници и кога се празнуват

Великден е най-големият християнски празник

За да се опознае и разбере един народ, нужно е да се проникне в неговата народопсихология. А това включва системата от вярвания и начинът, по който този народ организира живота си.

Българският християнски празничен календар е система от традиции и свързаните с тях празници и поверия. Разделен е на цикли, които зависят от природния и стопанския живот на хората.

След приемане на християнството за официална религия и нейния календар започва сезонното деление на годината на две основни части, отбелязвани от празниците на двама светци - Свети Георги (празнува се на 6 май) и свети Димитър( празнува се на 26 октомври). Празникът Димитровден се смята за началото на зимния цикъл, а празникът Гергьовден - на летния. Между тях са всички останали християнски празници, посветени на определени моменти от стопанския и религиозен живот на народа.

Зимни християнски празници

За начало на зимните празници се приема Димитровден, за който народните вярвания казват, че води зимата със себе си. На този празник се правят предсказания, като по първия гост в дома се гадае каква ще е годината за семейството, добра или лоша, според гостенина.

Архангеловден (8 ноември) е следващият голям християнски празник, посветен на Свети Архангел Михаил, който идва, за да отнесе душите на умиращите. Дава се курбан в чест на светеца, който е покровител на мъртвите.

След Архангеловден са Вълчите празници, когато жените не трябва да работят - не предат, не плетат и не тъкат и не разтварят ножицата, за да е затворена и устата на вълка.

Празнуване на Никулден

Никулден се отбелязва на 6 декември. Приготвя се риба в чест на светеца. Следващият ден е Игнажден. Първият гост трябва да внесе слама или трески за огнището и да благослови стопаните. Гадае се по това дали е добър и щедър този човек, за да е такава годината за дома.

Рождество Христово или Коледа е следващият голям християнски празник. Празнува се три дни - 24, 25 и 26 декември. На 24 е Бъдни вечер. Слага се богата постна трапеза, а след полунощ тръгват Коледарите, носещи добрата вест за раждането на Божия син.

На 25 декември - Коледа прекъсват Коледните пости, които са били 40 дни преди празника и се яде печено прасе.

След Коледа започват 12 мръсни дни, които продължават до Йордановден. Тогава злите сили излизат на земята. За да бъдат прогонени се правят Кукерски игри с преобличане в кожи и маски.

Отбелязване на Нова година с кукерски игри

На 1 януари е Нова година или Василовден. Приготвя се вита баница и се сурвака за здраве и благополучие.

На 6 януари се отбелязва Йордановден или Богоявление. Това е празник на очистващата сила на водата. Затова се хвърля християнския кръст в река или морето, който се вади от мъжете за здраве.

На следващия ден е празника на Свети Йоан Кръстител, Ивановден. На 14 февруари се празнува Трифон Зарезан, денят, в който се зарязват лозята, за да дадат богат плод.

Пролетни християнски празници

Според календара пролетта започва на 1 март. Денят се нарича още Баба Марта. Всички слагат мартенички, направени от усукана бяла и червена прежда. Носят се за здраве, докато долетят първите прелетни птици - щъркелите.

Баба Марта е пролетен празник

Сред зимните християнски празници важно място заемат Заговезни - месни и сирни, когато хората си прощават лошото и си обещават да го загърбят.

Следващият голям празник е Лазаровден (Цветница), той е една седмица преди Великден. Това е празник на пролетното пробуждане и е главно на младите момичета, които стават лазарки.

Великден е най-големият християнски празник, чиято подготовка започва още в четвъртък с боядисване на яйцата. В петък се пекат козунаците, а в неделя приключва големият Великденски пост, траял 40 дни и се яде печено агне.

Денят на свети Георги се празнува на 6 май и се смята за най-големия пролетен празник, заедно с Великден. Поднася се печено агне, защото това е и празник на овчарите. На 24 юни е празникът Еньовден, когато се берат и сушат билки, с които хората ще се лекуват през зимата.

През лятото празниците са малко, защото народът е зает с полска работа. На 29 юни се отбелязва Петровден, след който започват летните горещини.

Виж повече

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари