Един бездомник скитал в покрайнините на голям град, когато на пътя му се изпречила непозната старица в ужасяващ вид.
- Коя си ти и защо си дошла тук? - запитал мъжът.
- Аз съм Чумата и съм дошла да прибера душите на 4000 жители на града, махни се от пътя ми!
Бездомникът се изплашил при вида на страшната старица и побягнал. Две седмици по късно тя отново минала покрай него и тогава той я попитал със сълзи на очи:
- Защо каза, че ще вземеш душите на 4000 жители, но след теб починаха 10 000 хиляди?
- Не е моя вината. Аз погубих точно 4000 души, а другите починаха от страховете си...
Притчата ни напомня, че страхът е по-безпощаден и от най-коварната болест. Той ни парализира и води до самоунищожение. Спокойствието, вярата и надеждата, от друга страна, са ключът към щастието.
