Един мъдрец си има ученик, който често се оплаквал от несгодите на живота. Когато някой ранял сърцето му, той изпадал в тежки депресии и непрекъснато се самосъжалявал. Гледайки как младокът пропилява дните си, мърморейки, мъдрецът един ден го извикал при себе си. Подал му паница със сол и го подканил да опита вкуса ѝ.
– Кажи ми, ученико, как е на вкус солта? – попитал мъдрецът ученика си.
– Ужасно е горчива и неприятна – оплакало се момчето.
Тогава старецът го накарал да изсипе същото количество сол в близкото поточе и да отпие от него.
– Е, сега какъв е вкусът на солта? – запитал мъдрецът отново своя неопитен възпитаник.
– Сега горчилката на солта изобщо не се усеща и вкусът е много приятен – отвърнал младежът с усмивка.
При тези думи мъдрецът обобщил пред своя ученик:
- Мило момче, в живота е по същия начин. Болката има горчив и неприятен вкус като солта. Но ако се опиташ да я разтвориш в по-приятни мисли и спомени, ще се разведриш и вече няма да я усещаш. Прилагай този принцип винаги, за да си припомняш, че на света има не само лошо, но и добро. Така дните ти ще са по-позитивни и ведри.
Коментари