Във времената, в които положението на жените било сходно с това на робите и селскостопанските животни, имало група жени, които стояли почти на върха на обществото. Това били весталките – жриците на римската богиня Веста. Тяхното главно задължение било да поддържат свещения огън на изключително почитаната богиня, задача, която те успели да правят непрекъснато повече от 1000 години.
В Древния Рим по-лесно можело да се размине на човек, ако обиди императора, отколкото весталка. Такова нарушение се наказвало с бърза смърт. Мистичните девици на богинята имали властта да опрощават престъпления на престъпници, дори и самият Сенат или император да били осъдили виновника.
Подборът на весталките бил много строг. Те се избирали измежду благородническото съсловие на град Рим. Това ставало, когато те били шестгодишни, а обучението им продължавало 10 години. Само шест момичета в цялата Римска империя можели да бъдат весталки.
Задължително условие било жриците да са девствени. Вярвало се, че докато гори свещеният огън на Веста, нейните жрици трябва да бъдат недокосвани, в противен случай огънят ще излезе от храма и ще изгори целия Рим.
Всяка весталка обаче служела до 30-годишна възраст, а след това била освобождавана от своя обет. След като приключила със службата си, всяка жрица автоматично се превръщала в най-престижната партия за брак в цялата империя и императори и благородници се надпреварвали кой да се ожени за нея.
Един от най-големите грехове за римляните бил да се посегне на весталка. Пример за това е 25-ят римски император Елагабал. Убеден в своето величество, той решил да си вземе за жена действаща весталка. Така се оженил за върховната весталска жрица Акуилия Севера. Това обаче не се понравило на римляните и те убили владетеля. Още по-страшно за римляните било някой да престъпи волята на жриците. За такова нарушение провинилите се убивали с камъни или били разпъвани на кръст.
Весталският огън в храма на жриците горял от основаването на град Рим до 394 година, когато император Теодисий приел християнството и наредил той да бъде изгасен. Няколко години по-късно готите превземат и жестоко опустошават града. Това води до масово избуяване на древната римска религия сред местното население и повторно запалване на огъня. Това обаче продължило до края на Римската империя през 476 година.
