Обикновено проклятията се свързват с примитивните култури и провинциалното магьосничество, но механизмът, залегнал в тях, представлява неразделна част от Западната култура. Какво е всъщност проклятието? То се дели на три вида: пряко, родово и магическо.
Прякото представлява злобата, омразата и завистта в един човек, които той изпитва към някого. По този начин чрез негативната енергия, която изпраща, той му вреди. Това е несъзнателен процес. Доказано е, че отрицателните емоции, като омразата и ревността, предизвикват редица физически заболявание в своя подател, сякаш омразата е отрова, при това заразна.
Родовото проклятие е необратимо и е напълно достатъчно само един човек да го има, за да страда целият род. Счита се, че родовото проклятие е по-силно дори от магия. Магическите проклятия са си чисто и просто черна магия и произнасяне на заклинание.
Обаче! Проклятието ни дебне отвсякъде и по всяка време. Дори лекарят, който заявява на пациента, че му остават няколко месеца живот, всъщност произнася проклятие. След което много пациенти послушно умират в този срок.
През 1971 година Робърт Хайнъл, пенсиониран полковник от военноморския флот на САЩ, заедно със съпругата си, написват книга за хаитянския диктатор Папа Док Дювалие. Вдовицата на Дювалие ритуално проклина книгата, след което делата на семейството тръгват на зле. Ръкописът се загубва и се появява тогава, когато вече е твърде късно, в заключена стая в офиса на издателството.
Копие от него все пак е изпратена за печат, но машината за подвързване се поврежда. Журналистът на "Вашингтон Пост", планувал интервю с авторите, получава остра криза от апендисит.
Полковник Хайнъл удря лошо крака си, докато изнася лекции, след което куче го сръфва жестоко. През 1979 г. семейство Хайнъл заминава на почивка на остров Свети Бартоломей, близо до Хаити, където полковникът внезапно умира.
Проклятията често се свързват с неодушевени предмети. Черепът, за който се смята, че принадлежал на жена от Северна Америка, пътувала на потънал кораб от Испанската армада, оказва фатално въздействие върху всички, които го докоснат. Изваден е през 1950 г. от водолаза на Кралския флот капитан трети ранг Бъстър Краб.
По-късно той изчезва безследно при загадъчни обстоятелства и е обявен за мъртъв. След което черепът става притежание на Уестърн Айлс Хотел в Тобърмори, където барманът без да иска го събаря на земята. Същия ден пада лошо и счупва собствения си череп. През 1970 г. новият собственик на хотела, Ричард Форестър, решава да пробие дупка в черепа и да го окача в бара. До края на живота му го преследва силно главоболие.
Камъните, взети от свети места, оказват могъщо разрушително влияние върху новите си собственици. През 1977 г. по време на почивка на Хавайските острови сем. Лофърт от Ню Йорк взема няколко камъка от вулкана Мауна Лоа, без да се съобразява с предупреждението на местните жители, че това ще разгневи богинята Пеле.
Малко след завръщането им вкъщи вулканът изригва, а семейството е връхлетяно от поредица от беди. Нещастията продължават и след като камъните са върнати на острова. По-късно се оказва, че един от членовете на семейството тайно е задържал три от тях. След връщането и на тези три камъка, проклятието се разсейва.
Необяснима зла орис преследва често осквернителите на гробове. Мястото, където почива Уилям Шекспир, се пази от проклятие, написано в стих. Но най-известно е проклятието на египетския фараон Тутанкамон.
През 1923 г. британският археолог Хауърд Картър и лорд Карнавън разкриват гробницата, в която всички златни съкровища лежат непокътнати. Според сведения на египетски работници откритието е направено, докато Картър гони любимото си канарче. Малко по-късно обаче канарчето е умъртвено от кралска кобра - символът на Тутанкамон. Това се приема като знак за отмъщение на мъртвия фараон за оскверняването на неговата гробница.
Няколко седмици след откритието лорд Карнавън става жертва на ухапване от насекомо и умира от пневмония. В момента на смъртта му над Кайро необяснимо угасва осветлението, а кучето му надава вой и умира заедно с него.
Проклятието на фараона продължава да действа. През 1979 г. Жорж ла Браш получава удар, докато охранява маската на фараона по време на изложба в Сан Франциско. Той е убеден, че това е пряк резултат от досега му с проклятието и дава под съд властите, за да вземе обезщетение за "увреждане, получено при изпълнение на служебни задължение". Ла Браш губи делото.
През 80-те години на ХІХ век англичанинът Карстен служил в колониалната администрация в Индия. Един ден се отправил на лов с приятели. Убили слон, но нито един от спътниците му не носел у себе си специален нож и отишъл да дири такъв нож до най-близката плантация. Когато се върнал заварил странна гледка – слугите, изплашени, се криели в храстите, а няколко маломерни диваци режели слонските бивни.
"Това са джуджетата мулу-курумби. Те не трябва да се обиждат,
защото ще пратят смърт", убеждавали Карстен неговите слуги. Той обаче не с трогнал. В пристъп ня арост хванал водача на джуджетата за косите, хвърлил го на земята и няколко пъти го ударил с бамбукова палка. Джуджето изломотило нещо несвързано.
На следващия ден Карстен се събудил по пладне. До вечерта дясната ръка, с която държал наглото джудже, се парализирала. А на третия ден англичанинът не можел да се отлепи въобще от леглото. Тялото му изобщо не се подчинявало.
Лекарите в Делхи обаче не успели да открият никаква болест. Състоянието му се влошавало бързо: изгубил апетит, започнало да го мъчи безсъние, след това се появили и силни болки. Здравият, румен и атлетично сложен човек за четири дни се превърнал в скелет, а на 13-ия ден умрял, описва зловещите истории в. "Шок".
