Санстефанска България и Санстефански мирен договор

Санстефански мирен договор

Датата 3 март 1878 година е толкова значима за България, че се е превърнала в национален празник. На тази дата се правят първите стъпки към създаване на независима българска държава.

В резултат на победната руско-турска война, България се връща на картата на Европа. Това е колкото велик и възторжен, толкова и труден процес, чиито задкулисни договорки остават скрити за широката публика. За българите това е краят на дълъг път до възвръщане на националната идентичност. Еуфорията обаче скрива добре от народа намеренията на всички участници в процеса, наречен Санстефански мирен договор.

На 3 март в Сан Стефано, на 12 километра от Истанбул, в договора, уреждащ статута на християните на Балканския полуостров, в точки от 6 до 11 са залегнали въпросите, свързани с българския народ.

Предвижда се България да бъде независимо княжество, което обаче плаща данък на султана. Княжеството трябва да се управлява от християнин и да има армия от местното население.

Границите на Санстефанска България се припокриват с тези на българската екзархия. Те са уредени 8 години по-рано със султански ферман. Включват Северна България, без северна Добруджа, дадена на Румъния, цялата Тракийска област без района на Одрин и Македония, без Солун и Халкидическия полуостров.

В последния момент тайните договорености на руската дипломация променят тези намерения. На мирния договор е даден характер на предварителен протокол, който може да бъде променен. Австрия, която възразява срещу договора, получава възможност да свика обща европейска конференция, която да уреди окончателно въпроса.

Санстефанска България

Очевидно Русия е била наясно с идеята за разделяне на България и не е възразявала срещу нея. Само подготвя условията за ревизия чрез статута на договора от Сан Стефано.

За Русия Санстефанският мир е дипломатически ход, който постига целите на войната. С победоносната война Русия дава доказателства на българите за волята си да бъдат свободни и си спечелва дълбоката благодарност към Освободителката.

Фактът, че това е договор, подлежащ на неизбежна ревизия, остава скрит за народа ни. Последиците от всичко, което е заложено в статута на първия мирен договор, са възприети от българския народ като намеса на Великите сили и недоволството се насочва към тях, а ореолът на Освободителката Русия се утвърждава.

Така Русия получава влиянието над балканските държави, към което винаги се е стремяла, а благодарната към нея и гневна на Великите сили България е политически плацдарм на руските интереси на Балканите.

Може да се каже, че договорът в Сан Стефано е само един елемент от пъзела на голямата игра между Великобритания и Русия, спечелен от руската дипломация.

За нас Санстефанският договор е началото на съграждането на Трета самостоятелна българска държава.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати