Българската историческа наука поставя като най-светли исторически личности в историята ни царете от династията на Асеневци. Това е изключително висока оценка предвид всички славни и велики имена, вписани начело на древната ни държава. Тя е и заслужена, защото царете от Асеновата династия са тези, които възстановяват държавата след дълго византийско робство и полагат здрави основи на Второто българско царство, за да я има България и днес.
Духът, движил делата на великите Асеневци, е ценност с неизмерима стойност във всяка епоха, защото на него се крепи държавността. Кои са Асеневци и какви заслуги има всеки един от тези владетели, за да остави династията им такава светла диря в историческата памет?
Възстановяването на българската държава. Второ българско царство, управление на Асен и Петър
През последните десетилетия на ХІІ век Византия все по-трудно поддържа своята хегемония над балканските земи. Селджукските турци отнемат от империята Мала Азия, през 1185 година норманите превземат Солун. Империята трудно отблъсква непрекъснатите нападения над земите, които владее. За да се справи търси съюзници и ги намира при унгарците. За целта император Исак ІІ Ангел се жени на принцесата на Унгария. За сватбата подвластните на Византия български провинции са обложени с нови данъци.
Търпението на българите свършва. При освещаване на църквата Свети Димитър в Търново през 1186 година избухва въстание, ръководено от търновските боляри Асен и Теодор. Моментът е добре избран, в Константинопол интригите и борбите за власт взимат връх, а самите ромеи са уплашени, че свети Димитър е оттеглил покровителството си от тях и че даже го е прехвърлил върху българите.
Двамата братя избират много добре не само времето, но и кредото, под което да воюват, това е приемствеността с Първата българска държава. Те искат възстановяване на държавата такава, каквато е била преди византийското нашествие. Двамата братя намират съюзници в лицето на куманите, освобождават северна България и заявяват, че ще обединят Мизия, Тракия и Македония в едно, както е било някога. Военните действия се водят от по-малкия брат - Асен, който е по-вещ във военните дела.
За цар на новосъздаденото Второ българско царство е обявен по-възрастният - Теодор, под името Петър. Столица на царството става Търново, тъй като е отлично укрепен град, с естествена защита. Цар Петър отстъпва държавническите дела на брат си Асен, под чието ръководство ромеите са разбити в Тракия.
Болярите недоволстват от твърдото управление на Асен и организират заговор, при който цар Асен е убит от братовчед си Иванко. Петър се връща отново на трона, но година по-късно става жертва на нов заговор. Това довежда начело на държавата най-малкият от тримата братя - Калоян.
Управление на цар Калоян - възход на Второто българско царство
Най-малкият от Асеневци поема управлението в труден момент, а пред него стоят отговорни и трудни задачи:
• Укрепване на държавността;
• Обединение на българските земи;
• Признаване на Второто българско царство на международно ниво.
Цяр Калоян съчетава най-добрите качества на двамата си по-големи братя - държавник, войн и дипломат. Той успява да въведе ред в държавните дела, като усмирява недоволните боляри, нанася поражения на византийците и привлича нови съюзници. Византия моли за мир, но отказва да признае царска титла за Калоян и патриаршеска за водача на българската църква.
Успехите на Калоян обаче са забелязани от Рим и папа Инокентий ІІІ започва преговори с Второто българско царство за сключване на уния, за да осигури силен съюзник на католическия свят в лицето на България. В резултат на преговорите древен Рим дава титла крал на Калоян, която обаче е по-ниска от исканата и звание примас на водача на църквата ни Василий, но не и патриарх. Калоян започва сам да се нарича цар на българите.
През 1204 година през Константинопол преминава Четвъртият кръстоносен поход. Рицарите превземат византийската столица и временно слагат край на Източната римска империя. На нейно място се появява Латинската империя. Калоян предлага мир на новите си съседи с писмо, изпратено на императора Балдуин Фландърски. Латинците отхвърлят предложението, те гледат на българските земи като на следващо свое завоевание. През 1205 година край Одрин се срещат латинци и българи и рицарите са разбити напълно. Императорът им е пленен и затворен в Балдуиновата кула в Търново, където остава до края на живота си. Две години по-късно Калоян обсажда Одрин, но е убит при заговор от своя родственик Борил и куманския военачалник Манастър.
България при наследниците на тримата Асеневци. Възход при сина на цар Асен - Иван Асен ІІ
Заговорникът Борил заема престола в Търново, но макар да е от славния род на Асеневци, той не притежава техните държавнически качества, политиката му е слаба и разединява страната. Това води до загуба на много отвоювани от тримата братя земи.
През 1217 година в страната се завръщат синовете на цар Асен - Иван Асен ІІ и Александър, които са избягали във Византия след убийството на баща си. Законните наследници на престола са посрещнати с голяма надежда и радост от населението. Борил е изоставен от съюзниците си и е пленен.
Престолът е зает от Иван Асен ІІ. Той се оказва следващият силен държавник от династията на Асеневци, на когото се пада да поеме страната в сложна вътрешна и международна ситуация. Вътре в страната отцепническите настроения на болярите растат и някои вече са се отделили като самостоятелни владетели на своите области, а държавата е оградена от враждебни съседи. Иван Асен ІІ обаче е най-добрият дипломат сред държавниците ни и успява бързо да укрепи международния авторитет на страната, и то не по военен път.
Първата стъпка е спечелване на приятел в лицето на Унгария, на чиито войски е разрешено преминаване през нашата територия след участие в кръстоносните походи, но в замяна унгарската принцеса става жена на Иван Асен ІІ. С нея в границите на България се връщат Белградската и Браничевската област, загубени от Борил. Така се създава спокойствие на северните граници и царят се заема с южната част на страната. Отново с династичен брак, този път на малолетната си дъщеря Елена с наследника на Латинската империя Балдуин ІІ, е уреден и въпроса със заплахата от юг. Иван Асен ІІ връща в границите на България и други територии на юг, в това число Пловдивска област.
Надигат се обаче други недоволни съседи в лицето на Епирския деспот Теодор Комнин, който потегля към България с войските си. Той обаче е разбит в битката при Клокотница през 1230 година. В резултат на тази военна победа Иван Асен ІІ завладява обширни области, принадлежали до този момент на Епирското деспотство. В пределите на България влизат Одрин, Димотика, Сяр, Албания и други. В Солун управлява Мануил Комнин, женен за дъщерята на Иван Асен ІІ Мария като васал на българския владетел. Такъв е и сръбският владетел Стефан Владислав, който също се сродява с българския цар с династичен брак.
Макар да има успех и във военните си ходове, основните завоевания на най-изявения представител на Асеневци са в дипломацията. Сродяването с управляващи аристократични европейски семейства осигурява на Второто българско царство териториални разширения и така нужния мир, за да се укрепи вътрешно държавната власт. България се превръща в най-силната държава на Балканите с отлична администрация, вътрешен живот, авторитетна външна политика и търговия. Столицата Търново е блестящ европейски град, отлично укрепен и богат. Главата на българската църква официално е признат за патриарх.
Иван Асен ІІ оставя в наследство силна и богата държава с международни позиции. Но след смъртта му през 1241 година династията на Асеневци не успява да излъчи друг такъв значителен представител и Второто българско царство изпада в сериозна криза.
Времето от 1241 до края на ХІІ век се смята за един от най-мрачните периоди в българската история, тъй като следващите Асеневци - Калиман І и Калиман ІІ, Михаил ІІ Асен, Константин Асен, Мицо Асен и Иван Асен ІІІ разпиляват всичко, оставено от великия им предшественик. Причините са много - неопитност, интриги сред болярите, сложна международна обстановка, но най-вече отсъствие на лични качества. Съвсем закономерно идва и слизането на династията на Асеневци от българския престол.
