Второто българско царство - възход и падение

столицата на второто българско царство

През 1185 година в Търново избухва въстание срещу византийската власт. Ръководят го братята Асен и Теодор, търновски боляри. Моментът за въстание е избран много добре, в това време във Византия се водят спорове и интриги за власт, а сред ромеите се шири страхът, че свети Димитър е оттеглил покровителството си от византийците. В тази обстановка въстанието се оказва успешно.

Създаване на Втората българска държава, управление на тримата Асеневци

В резултат на това успешно въстание се създава Втората българска държава. Първоначално за цар на възстановеното българско царство е обявен Теодор, който заема престола под името Петър, но по-късно е сменен от брат си Асен. Те слагат началото на династията на Асеневци, която играе основна роля в управлението на държавата в един дълъг и неспокоен исторически период. Управлението на двамата по-големи братя от династията на Асеневци - Асен и Теодор (Петър) преминава в непрекъснати военни действия с Византия за отвоюване на българските земи - най-напред в Мизия, а по-късно и в Тракия. С помощта на кумански наемници Асеневци успяват за едно десетилетие да установят контрол над българските земи както на север, така и на юг от Стара планина.

Столица им става Търново, защото е добре укрепен град, има естествена защитеност и непристъпност. Градът се превръща в следващите години в един от най-големите културни, политически и религиозни центрове не само в България, но и на Балканите. През 1196 година цар Асен е убит от заговорника Иванко, а на престола се връща отново Петър. Само година по-късно и той става жертва на заговорници-боляри. Властта попада в най-малкия от братята Иваница (Калоян). Калоян поема държавата в труден момент, но успява да я стабилизира, укрепва я и я разширява териториално.

Сложните му дипломатически ходове включват преговори за уния с Римския папа, от когото иска признаване на царската му власт и българска патриаршия. Папският пратеник донася само кралска корона и титла примас за духовния водач на църквата, но Калоян се титулува цар, а до уния не се стига.

През 1204 година през Константинопол преминава Четвъртият кръстоносен поход и войските му превземат столицата и слагат временно край на Византия, от останките на която се създават Епирското деспотство и Никейската империя. Кръстоносците създават Латинската империя на мястото на Византия.

Цар Калоян предлага на императора им Балдуин Фландърски мир, но предложението е отхвърлено. Латинците искат и българските земи. През 1205 година край Одрин се срещат войските на Калоян и на латинците, където рицарите са разбити. Балдуин Фландърски е взет в плен и заточен в Балдуиновата крепост в Търново, където остава до края на живота си. Калоян обсажда Одрин през 1207 година, но е убит от заговорници - племеника му Борил и куманския военачалник Манастър.

България при наследниците на тримата братя Асен, Петър и Калоян. Възход при Иван Асен ІІ

останки от второто българско царство

След смъртта на Калоян заговорникът Борил става български цар, но в резултат на грешна политика губи много български земи.

През 1217 година в България се завръщат синовете на цар Асен - Иван Асен ІІ и Александър. Те са посрещнати с голяма надежда и радост от населението. Борил е изоставен от съюзниците си и пленен.

Престолът на Второто българско царство е зает от Иван Асен ІІ. Военните му ходове са успешни, но основните му завоевания се дължат на дипломацията му. Тя се опира на неговите бракове за сродяване с различни европейски династии. В резултат на тези ходове България става най-силната държава на Балканите, отличаваща се с отлична администрация, вътрешен живот, външна политика и търговия. Главата на българската църква е признат официално за патриарх. Най-сериозният военен конфликт на Иван Асен ІІ е с Епирското деспотство. Битката при Клокотница разрешава проблема в полза на българския владетел с блестящата победа над войските на Епирския деспот през 1230 година.

След смъртта на Иван Асен ІІ през 1241 година Второто българско царство изпада в сериозна криза. Причините са много - интриги сред болярите, засилената мощ на Никейската империя, нашествия на татарите и много други външни врагове. Следва смяна на различни родове и владетели на българския престол, което не се отразява добре на цялостното състояние на държавата. Външните нашествия изтощават народа, а цар Иван Александър раздробява територията, разделяйки държавата между синовете си. Всичко това подготвя залеза на Второто българско царство.

Българската държава - от възход към падение

Проследяването на историческото развитие на Второто българско царство показва, че външните нашествия са един постоянен феномен, с който държавата успява да се справи. Особено победата, постигната над Унгария от цар Иван Александър, е доказателство, че нашите предци са успявали да отблъснат всеки нашественик. Този факт притъпява чувството за самосъхранение на нацията, тъй като господства представата, че всеки враг може да бъде победен или отблъснат. Не се отчита правилно опасността, която е надвиснала над целия християнски свят на Балканите - присъствието на османските турци.

Този враг на християните не е нов неприятел, той присъства от дълго време в картата на южната част на Европа. Турците се появяват в Мала Азия доста по-рано и са използвани като наемници от воюващите помежду си християнски държави. На тях се гледа като на враг без особено значение, който се интересува само от плячкосване на териториите, които напада, а после бързо се изтегля. От полезрението на Константинопол, а и на останалите балкански държави, заети със спорове помежду си, убягва идването на Мурад І на власт при турците. Той е първият владетел, който успява да ги обедини и да ги превърне в единна сила с ясна стратегия - да покорят християнския свят.

царевец

Падането на Константинопол през 1453 година е първият удар върху християните на Балканския полуостров. След него турците започват масирано настъпление срещу християнските държави. При нахлуването в териториите на Втората български държава турците не срещат организирана съпротива.

България е разделена на части и начело на всяко царство стоят синовете на цар Иван Александър, които не се съюзяват срещу общия враг. Малко преди турското настъпление през страната преминава голяма чумна епидемия, която унищожава цели селища и населението силно оредява. Хората обедняват и гладуват и заради сушата през този период. Българските крепости падат една по една и постепенно цялата територия отвъд Стара планина преминава в турски ръце. Целта на турците е столицата Търново, но това е добре укрепен град и те не успяват да го превземат, затова го обсаждат. Обсадата на столицата трае 3 месеца и според легендите е превзета заради предателство. След Търново е превзет Никопол, където се намира владетелят Иван Шишман, който е отведен в плен, а по-късно обезглавен.

Последен опит за спасение прави Видинското царство на другия син - Иван Срацимир. Той се надява на кръстоносците на Сигизмунд, които предприемат поход срещу турците, уплашени от настъплението им. Но рицарите са разбити и Видинското царства загива. Второто българско царство не може да разчита на помощ и от съседните християнски държави, защото Сърбия също търпи голямо поражение на Косово поле, сръбският крал Лазар загива и Сърбия също е покорена от османците.

Падането на България под османско робство е най-голямото падение за Второто българско царство. То е с мащабите на национална катастрофа, най-голямата в историята на българската държава от нейното създаване изобщо. За векове напред е прекъснато естественото историческо развитие на народа и държавата, България е откъсната от останалия християнски свят и е принудена на живее по чужда по дух и мюсюлманска по форма култура, която дълбоко противоречи на българските традиции, религия и народностна същност. Стресът от победата на друговерците предизвиква дълбока морална криза сред народа. Тя е другото изражение на падението на Втората българска държава.

В тези мъчителни векове на върховни изпитания народът успява да устои и да се съхрани като етническа общност със своя религия, език и култура. В това се състои най-великото достижение на българите след падението на Второто българско царство.

Виж повече

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари