Егото е обвинявано за всичко – от разпадането на връзките до започването на войни! Често хората дори и не осъзнават, че са водени от него и до голяма степен то съсипва живота им. В училище не преподават уроци как да го идентифицираме и преодолеем. Това го научаваме от битието. Важен обаче е моментът, защото, ако човек осъзнае прекалено късно, че действията му се определят от егото, може да е твърде трудно да постави живота си в правилния коловоз.
За щастие, има начин да идентифицираме и преодолеем собственото си его. Това може да стане с няколко лесни стъпки на самоанализ и промяна на мирогледа.
Идентифициране
За всеки е трудно да разбере, че животът му се води от егото. Повечето литература, налична по въпроса, идентифицира симптомите на егото, без наистина да обръща внимание на сърцевината му. Литературата идентифицира арогантността, упоритостта, страха от грешна преценка, страха от провал, наред с другото, но пропуска ключовата точка.
Всички тези елементи имат едно общо начало – те се появяват, само когато сте зависими от външната среда, за да усетите начина, по който искате да се чувствате. Когато разчитате на другите възприятия на хората, за да се почувствате добре, тогава ще се страхувате от мнението им, ще се страхувате от неуспех, ще се биете, за да докажете, че сте прави.
Точно и затова при неуспех ще обвинявате другите за вашето положение в живота. Именно това е и сърцевината на егото – зависимостта от външната среда, за да усетите начина, по който искате да се чувствате.
Не се сравнявайте с другите
Вашето его винаги ще ви сравнява с други хора. Това е неговият основен източник на власт, силата, която искаме да си върнем. Когато сравняваме нашите постижения и минали резултати с тези на другите, винаги ще се чувстваме недооценени. Понякога няма да успеем в нещо и егото ни ще ни накаже, като ни накара да се чувстваме по-низши и безполезни.
Ако успеем и преодолеем другите, то ще ни накара да вярваме, че сме превъзходни и непобедими, нещо, което със сигурност е илюзия. Самоуважението ни е напълно субективно и никога не трябва да се сравнява с другите. Ако се сравнявате с някого, това трябва да сте самите вие. Стремете се да прескочите предишните си постижения и винаги се стремете към развитие.
Фокусирайте се върху живота
Животът е процес, а не даденост, той е пътуване, а не дестинация. Когато започнем да признаваме живота и истинската му същност, ще разберем, че наистина има значение това, което преживяваме. В процеса на живота откриваме всички красиви и незабравими преживявания. Има смях, сълзи, целувки и проблеми. Намираме нашите истински страсти, интереси и тревоги. В процеса на живота намираме всичко, което го прави смислен и магически. Егото ще ни кара постоянно да искаме повече, без да можем да осъзнаем и да се зарадваме на това, което имаме.
Забравете обичайната система
Ние всички сме част от система, голяма доминираща система. По-конкретно, ние сме част от система за възнаграждение и наказание. Докато сме били деца, винаги сме били наказвани, когато правим грешки. Това продължава в училище, гимназия, университет, работа и вероятно дори след смъртта. Рая или ада, награда или наказание? Тази система е просто начин да се подхранва егото и напълно да унищожим способността да ценим себе си.
Егото ще ни накара да се чувстваме превъзходно, ако спечелим, и винаги ще очакваме награда за нашите успехи. Ако изгубим и пропаднем, то ще ни смаже и ще ни накара да се почувстваме като мравка. Забравете тази система и запомнете, че не сме циркови животни, които се нуждаят от награда, за да се чувстват ценни. Ние сме независими същества, напълно съзнателни и осъзнати. Научаваме чрез опита. Единствената реална награда, която трябва да търсим, е знанието и силата, които придобиваме през целия си живот.
Коментари