Някои казват, че Атлантида е последната неразгадана мистерия, останала на Земята. Легендата за великата цивилизация, погълната от бурната ярост на Атлантическия океан, буди интерес на учени и мистици и до днес.
Споменат за пръв път от Платон, в следващите векове за потъналия континент са писали хиляди автори, смятайки, че тяхната теория за местоположението му е именно вярната. Не липсват и експедиции, които с течение на месеци и години преброждали островите на Атлантика, в опити да достигнат до Атлантида, като не са и малко твърденията на един или друг изследовател, че е открил заветната цел.
Без ясни и категорични доказателства обаче осмелилите се да кажат, че са открили изгубения континент, бързо били изхвърляни от научната общност. Точно затова и днес са малко хората, които се престрашат да кажат, че са по следите на Атлантида, камо ли че са открили следа от нея.
Напук на мнението на научната общност обаче наскоро учени от университета в Корк излязоха с твърдението, че са открили Атландита – по точно част от нея, а именно скала, подаваща се едва, едва от океана – в близост до западния бряг на Ирландия.
Професорът по древна история Мат Сибсън твърди, че малкият гранитен остров Роклал в Северния Атлантик е най-високата точка на потъналия в Атлантида. Намира се на около 300 км западно от Шотландия, на 420 км северозападно от Ирландия и на 700 км южно от Исландия. Рокъл принадлежи на Великобритания като част от Шотландия, въпреки че е далеч по-близо до Ирландия.
Островът бил много по-голям в миналото. Като доказателство за това могат да послужат мореплавателските карти от 16 и 17 век. В последствие на климатичните промени настъпили в средата на 17 век обаче от острова останал само върха му. Според Сибсън това е второто потъване на Атлантида. По онова време на мястото не живеели хора, но той смята, че можело да се видят все още руини от митологичната цивилизация.
Той вади своите изводи от разказите на моряците, които плавали през 15 век в онези води. Те разказвали за странни и величествени останки. Разбира се в разказите се споменавали и страховити същества, но историкът отдава тези приказки от ужаса на непознатото, който будел Атлантика в късносредновековните мореплаватели.
Според Сибсън цивилизацията на Атлантида се развила преди 13 хиляди години, в края на последния ледников период. Атлантите били мореплаватели и легендите за тях стигнали дори и до най-далечните краища на Средиземноморието. Гибелта им дошла с топенето на ледовете. Ледена маса топящ се лед унищожила голяма част от населението на северните части на Европа, което дало предимство за развитието на цивилизациите на изтока.
Според професора отдръпването на ледовете към 13 век и временния спад на нивото на Световния океан отново изкарало част от Атлантида на повърхността, но както бе споменато по-горе мистичният остров отново бил погълнат от океана в средата на 17 век. Сибсън обаче е на мнение, че по-подробни дълбоководни проучвания на остров Роклал най-накрая ще разкрият дълго пазената тайна на Атлантида.
Коментари