Навлизаме в третото хилядолетие, през което човечеството продължава да търси истината за изчезналата легендарна Атлантида и да се пита това наистина ли се е случило, или е само митичен разказ, плод на човешката фантазия.
За първи път името на Атлантида е споменато Платон в диалозите му. Какво знае всъщност Платон за чудния остров? Той я описва като държава, достигнала връх в развитието си след хилядолетия културен живот.
Историята на самия остров обаче започва с легендата за разделянето на Земята между тримата братя - богове - Зевс, Посейдон и Хадес. На Посейдон по жребий се пада Атлантида, която по това време е населявана само от трима човека - съпрузите Левнор и Ливкила и тяхната дъщеря Клейто.
Посейдон се влюбил в Клейто, тя му станала съпруга и родила 5 двойки близнаци. Това са първите 10 царе на Атлантида.
Сам богът укрепил острова, за да живеят наследниците му спокойно и да бъдат недостъпни за враговете. Богът оградил хълма, заобиколен от високи планини, с воден пръстен, отделяйки го от останалата част на острова. После направил още водни пръстени, в които водата и земята се преплитали една около друга.
По заповед на бога от земята бликнали избор със студена и с топла вода, а земята давала изобилна храна. Там се срещали и всякакви животни - диви и питомни.
След раждането на децата Посейдон се погрижил за бляскавия им живот. Първият цар на острова станал един от синовете му - Атлант и островът получил неговото име. Изобилието на земята и трудът на атлантите направили града най-великия на света.
Царете на Атлантида, които били все потомци на Посейдон, се надпреварвали да строят величествени сгради, дворци и храмове, които изумявали със своето великолепие. На централния хълм се извисявал великолепен богат дворец, но нито една сграда не можела да се сравни с храма на Посейдон.
На дължина бил около 200 метра, отвътре облицован със сребро, а таванът със слонова кост, злато и неизвестен днес метал, който хвърлял огнени отблясъци. Атлантите поставили златни статуи - на Посейдон, каращ колесницата си с шест крилати коня, а около него имало златни статуи на нереиди и делфини. Статуи от злато красели храма и отвън.
Атлантида станала и най-могъщата военна сила с изумителен за времето си флот.
Атлантите обаче се изродили, грубостта и алчността взели връх у тях, защото човешките недостатъци надделели над божествения произход.
Зевс видял упадъка на гордия някога и справедлив народ и решил да ги накаже. Изпратил им потоп и прекрасната Атлантида била заличена от земната карта само за един ден и една трагична нощ, както разказва сам Платон.
