Живял един възрастен мъдрец, който винаги бил усмихнат, весел и добронамерен. Той успявал да остане такъв, дори и когато някой го обидел. Учениците му много искали да са като него, но не знаели какъв е ключът към доброто му настроение. Веднъж един все пак се престрашил и го попитал:
- Учителю, с всеки изминал ден ти си по-усмихнат и по-спокоен от предния. Кажи ми как успяваш да си толкова щастлив винаги!
- Ще ти разкрия как успявам да запазя самообладание, но първо искам от теб да донесеш ябълки и един голям чувал-заръчал мъдрецът.
Ученикът изпълнил заръката и след малко се появил пред своя учител с всичко, което било нужно. Тогава мъдрецът отново му дал насоки:
- Виждаш ли тези плодове? Искам от теб всеки път, когато някой те ядоса, да издълбаваш името му върху някоя от ябълките и да я поставяш в торбата. Освен това трябва да носиш чувала навсякъде със себе си.
Ученикът доста се учудил от желанието на стария си учител, но знаел, че неговите заръки никога не са случайни, ето защо приел да следва указанието му. След една седмица той се върнал при мъдреца. Бил намръщен и видимо изтощен.
- Е, как мина седмицата ти? -попитал старецът.
- Преживях кошмарни дни. След като имах спречквания с няколко души, трябваше да напълня чувала с ябълки, а после да разнасям тежкия товар навсякъде с мен.
Тогава учителят се усмихнал и разяснил:
- Виждаш ли? Така е и с душата ти. Когато всеки път някой те обиди и ти допуснеш обидата да достигне до нея, след това я разнасяш като тежест със себе си. Малко по-малко тази жест започва да те мачка и да съсипва живота ти.
Но когато ти не допускаш обидите да достигнат душата ти и просто ги оставиш да минат покрай ушите ти, ти става леко на сърцето и виждаш колко хубав е всъщност животът. Аз следвам този принцип от години и именно заради него успявам винаги да съм усмихнат.
Коментари