Живял някога един странстващ учител. Веднъж, докато вървял по пътя си, той видял мъж, който се бил натовари с много тежък багаж. Товарът така го притискал, че бедният човечец едва успявал да помръдне. Тогава мъдрият учител го запитал:
-Защо си се нагърбил с този тежък товар. Нима тялото ти не страда под натиска на багажа?
-Разбира се, че страдам. Но аз върша това, за да са щастливи моите деца. Моят прадядо е страдал, за да е щастлив дядо ми, а дядо ми е страдал, за да може баща ми да е щастлив. После моят баща страда през целият си живот, за да съм щастлив аз. Сега е мой дълг да постъпя като тях.
След като изслушал разказът му, мъдрецът попитал:
-А досега някой от твоята фамилия бил ли е щастлив поне за кратко време?
-Не! Но пък аз съм убеден, че моите деца ще живеят щастливо! -отсякъл непознатият.
-Но как неграмотният ще научи другите да пишат, а къртицата ще научи орела да лети! -възмутил се учителят.-Научи се на първо време ти да бъдещ щастлив. Чак тогава ще можеш да покажеш на децата си как и те да живеят така.
