Настрадин Ходжа разполагал със здраво и хубаво магаре. С добичето си той ходел за дърва в гората. И тъй като всеки ден ходел до гората и се връщал в селото, тази работа бързо му омръзнала.
Седнал Настрадин Ходжа и се зачудил какво да прави, за да не полага такива усилия всеки ден. В крайна сметка му дошло наум, че може през няколко дни да слиза в селото. Така нямало да му се налага и да храни магарето си постоянно. Речено-сторено.
След като се убедил, че магарето издържа, без да е хранено редовно, Настрадин Ходжа решил да намали дажбата му още повече. За жалост обаче, магарето се споминало. Така на хитрия му стопанин му се наложило сам да си носи дървата.
