Един ден при Буда дошъл един богаташ. Обяснил му, че съпругата му се споминала, а нямал и наследници. Мъжът казал на учителя, че копнее да помогне на другите, та заслугите му най-после да бъдат оценени от някого.
- Какво да сторя за бедните и нуждаещите се? -попитал той Буда.
Внезапно Буда посърнал. Думите на мъжа го натъжили толкова много, че сълзи започнали да се стичат по бузите на мъдреца. Поведението му изумило богаташа и той запитал:
- Защо реагираш по този начин? Какво стана?
Учителят отговорил:
За жалост, няма как да сториш добро за другите, докато не помогнеш първо на себе си. Материята вътре в теб все още не се е превърнала в истинска скъпоценност. Зарядът ти е твърде слаб. Ти не действаш от искрено съчувствие, а поради други подбуди. Ако наистина искаш да си в помощ на бедните и страдащите, трябва първо да го осъзнаеш и почувстваш вътре в себе си. В теб все още липса центърът, от който да черпиш съчувствие и обич.
Коментари