Имало едно време два вола. Те се трудели по цял ден на полето и често оплаквали своята участ. Веднъж двете добичета влезли в обора, където магарето вече сладко си похапвало и безгрижно махало с опашка. Единият вол поздравил веселия си другар и го попитал как е. Магарето отвърнало, че се чувства добре.
Като го чул, волът въздъхнал завистливо:
- Ти си голям щастливец, докато аз нямам късмет. По цял ден трябва да тегля ралото, а след това със сетни сили връщам в селото господаря, каруцата и ралото.
Тогава магарето предложило една хитрина на вола. Посъветвало го да се направи на болен и да легне на земята. За нещастие на добичетата обаче в този момент покрай тях минал стопанинът им, който дочул какво си говорят двете животни. На следващата сутрин той отишъл в обора и щом видял поболелия се вол казал:
- Горкото добиче не се чувства добре. Тогава ще впрегна на негово място магарето.
Магарето цял ден се трудило на полето, а вечерта се прибрало капнало. В обора го чакал отпочиналият вол. Той му рекъл:
- Благодаря ти, магаре, че ме спаси. Оттук нататък ще лъжа господаря, че съм болен.
- Не може още дълго да заблуждаваш стопанина. Днес той се оплака на съседа си, че ти не можеш да работиш. Каза, че ако не се възстановиш, че те заведе при месаря, за да се разправя той с теб.
Щом чул за намеренията на своя стопанин, волът се стреснал. Той, не само че не успял да поспи през нощта, но на следващата сутрин бил готов за работа преди всички останали.
