Приживе легендарният господар на хуните Атила е наричан Бич Божий. С идването си на власт той въвлича народа си в дългогодишна война, с която променя завинаги историята на Европа и света. За две десетилетия той създава огромна империя, простираща се от днешна Франция до Казахстан.
Почитан почти като божество приживе, Атила се превръща в легендарна фигура след смъртта си. Той става прототип на много средновековни и съвременни романи, а името му, макар че хуните нямали писменост, се помни и до днес.
Истинска мистерия витае обаче около смъртта и гроба на легендарния лидер. Знае се, че Атила умира в началото на 453 година. Според широко приетата версия на Приск през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба (за готка на име Илдико) той получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта.
Когато научават за смъртта му, воините му отрязват косата си и си нанасят рани със своите мечове в знак на траур, тъй като, както казва летописеца Йорданес, за най-великите воини трябва да се скърби не с женски ридания и не със сълзи, а с кръвта на мъжете. Той е погребан в троен ковчег – от злато, сребро и желязо, с трофеи от победите си, а тези, които го погребват, са убити, за да се запази в тайна мястото на гроба му.
Точно това ражда редица теории къде точно е лобното място на Атила. През последвалите години и векове много учени и случайни хора са твърдели, че са открили гроба на владетеля, но досега научната общност не е убедена в нито една от тези находки.
Според едно местно предание, разказвано сред хората в Северозападна България, тялото на великия воин тайно е пренесено от Панония (дн. Унгария) до горното течение на река Лом и там е погребан в три ковчега (златен, сребърен и железен) от петте му сина – Уто, Дунгезих, Емнецар, Улсиндур и Усколм.
Гробът му бил някъде под един от талвеците на тогавашната реки Горен Лом и Златичка. От този район била майката на повечето от тях – царица Керка. Тогава трасето на реката между Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита – източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена, до пещерата Водни печ. Сегашното Суо поле е било остров в езеро, образуван от реките Лом и Златичка. Над него са стърчали хълмовете Руменъц, Савичова чука, Запад и Чуката, с двете пещери Суи печ (леви и десни).
Според друго предание тялото на Атила е положено някъде в лабиринта на някоя от пещерите. В последствие синовете са се заселили наоколо.
Коментари