Според историците традицията на целувката е възникнала преди около пет хиляди години. Тя е била своеобразен акт за преклонение пред боговете на древните.
На датата 6 юли отбелязваме Световният ден на целувката, затова нека поговорим малко повече откъде тръгва този нежен акт.
Има и друга хипотеза – че целувката е възникнала от навика на човекоподобни маймуни да хранят своите бебета си с предварително сдъвкана от тях самите храна.
Смята се, че този навик след време е прераснал в обичай на израз на любов и привързаност чрез целувка. Неандерталците разпознавали отделните хора предимно при помирисване, затова възникнал обичаят за целувки при срещи.
Първите исторически свидетелства за човешките целувки са с четири хиляди години давност. Те са изписани на древноперсийски. През пети век преди новата ера Херодот е разказвал, че персийците целуват равните им по ранг в устата, а по-низшите – по бузата.
Древноегипетски фрески, които са на пет хиляди години, също показват обичая на целуването. Хората от полинезийските племена изобщо не са знаели какво е целувка.
В Перу при среща хората винаги се целуват по бузите. Китайците не се целуват и не се прегръщат на улицата, защото такъв тип докосване пред хора се смята за неприлично.
Жителите на Мозамбик презират целувките, а японците смятат, че целувката е варварска отживелица. В Индия, родината на Кама Сутра, се смята за лош тон да целунеш жена си пред хора.
Ескимосите, както е известно, не се целуват, а търкат носовете си и бузите си, за да изразят своята любов и привързаност. Те натъркват лицето си с рибено масло, чиято миризма се смята за изискана.
Обикновената целувка, която се изразява в просто докосване на устните на мъжа и жената, предпазва от болести и хората, които често я практикуват, са по-малко чувствителни към болка.
Хората, които се целуват често, живеят с пет години повече от останалите. При целувката в организма се активизират невропептиди – съединения, които участват в регулирането на нашата обмяна на веществата, въздействат върху имунните процеси, играят важна роля в механизмите на паметта, обучението и нашите сънища.
Коментари