Божествата, почитани от римляните, са почти необозримо множество. Пантеонът се формира първоначално под влияние на етруските вярвания, пряко и косвено е влиянието на гръцките вярвания, множество богове проникват в Рим от източни религии.
В своя първоначален вид римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. Постепенно мястото на Квирин във върховната триада се заема от Минерва.
С течение на времето пантеонът става много многообразен, започват да се почитат много древни божества на италийските племена, утвърждават се нови. Постепенно те се обединяват под върховенството на Юпитер, сияен божествен отец.
Важно място в пантеона и в култа има бог Сатурн (съответстващ на Кронос от гръцката митология), баща на Юпитер, с когото римляните свързват митологичните представи за съществувал златен век. Плутон (съответстващ на гръцкия Хадес) е властител на подземния свят.
Бог Янус също заема централно място във вярванията на древните римляни. Той се счита за древноримския бог на прехода, на началото и края, а също и на ловкостта, на когото е кръстен месец януари. Той бил особено почитан, когато в семейството имало раждане, сватба, било време за жътва или когато предстояло някакво друго символично начало. Посветените на него носели името Янус и според някои оттам произлизат имената Янко и Яна.
Нона пък е римската богиня-покровителка на бременните жени. Името ѝ идва от латинското nonus (девет) – число, символизиращо деветте месеца, през които трае бременността. Именно на нея римлянките се молели за леко и успешно раждане.
Вулкан (еквивалентът на древногръцкия Хефест) защитава огъня и ковачите, а редом с него е целомъдрената Веста, покровителка на огнището, на свещения център на дома.
Меркурий (Хермес) е изобретателният бог на всеобщата размяна, свързващ божествена и човешка сфера, покровител на търговията, а Церера (Деметра) - богинята на земята, плодородието и брака.
