Древните богове на някои народи и най-вече древните индийски богове се изобразяват с дълги до раменете уши. Такива са и някои будистки светци, чиито изображения се характеризират с дългите им уши.
В повечето случаи в дългите уши има големи обеци. Каменните статуи на остров Пасха също са с доста дълги уши, които стигат почти до раменете им.
Статуи на богове с дълги уши се срещат също така в Индокитай, Китай, Полинезия. Обичаят изкуствено да се удължават ушите на хората до неотдавна е бил актуален в много племена в югоизточна Азия. На остров Пасха също е било в реда на нещата хората да са с дълги до раменете уши.
Удължените уши били характерни и за висшата каста на инките, като те закачали в ушите си огромни златни украшения. Заради това испанците ги наричали орехонес, тоест дългоухи.
Дългите уши са били смятани от древните за атрибут на божествеността, който позволява да се чуват неща, които обикновените хора не са в състояние да чуят.
Способността да се чува абсолютно всичко била характерна за древната раса на лемурийците, като те имали възможността да се радват на силен духовен слух.
Във физическо отношение те също били много развити, що се касае до слуховите им възможности. Те дори можели да чуят звука от разтваряща се цветна пъпка.
Така лемурийците можели да се наслаждават на всички звуци на природата, които остават скрити за съвременните хора. Те можели дори да чуват звуците от хода на небесните тела.
В „Тайната доктрина” на Елена Блаватска пише, че статуите на остров Пасха изобразяват черните лемурийци.
Боговете от древността са изобразявани с дълги уши и много народи са удължавали изкуствено ушите си, за да приличат на тях. Според древни вярвания удължаването на ушите активизира слуховите центрове на принципа на обратната връзка за свръслуха. Също така древните вярвали, че ако удължат ушите си, удължават и живота си и ще бъдат безсмъртни като боговете.
