Колко пъти ни се случва да се самонападаме, да се самоосъждаме, да се самонаказваме с тежки, агресивни, обезценяващи ни думи... които, честно казано, никога не бихме казали на наш приятел или на трето лице, което обичаме.
Защо сме толкова строги към себе си
Всеки от нас има своето добро извинение под ръка, само че наистина ли вярваме в него?
Критичен съм, защото по този начин не се самозалъгвам или защото така мога да поправя всичките си грешки.
Тези механизми не са нищо повече от механизми за контрол над себе си и другите.
Истината е, че го правим, защото сме свикнали да го правим и сме свикнали с това от тези, които са ни говорили така преди нас.
Всъщност едно нещо, което винаги трябва да имате предвид, е, че хората говорят с нас така, както говорят със себе си и както семейството им говори с тях.
Това ни помага да приемаме нещата по-малко лично и да развием известна емпатия към нашия събеседник.
Внимавайте, защото съпричастността не означава да действате като организация с нестопанска цел за човешки случаи!
Мога да възприема, разбирам и чувствам болката на другите, но не е моя работа да поемам отговорност за нея. Не е моя отговорност да разрешавам живота му, нито е моя роля да се превръщам в негово емоционално кошче.
Мога обаче да избягвам да съдя и да бушувам и вместо това да бъда любезен или да мълча.
Нашият вътрешен диалог е онзи малък глас, който винаги ни придружава, който казва никога няма да успея, колко глупаво, защо винаги съм такъв, всичко така или иначе е безполезно, никога не правиш нещо, както трябва забрави го, твърде трудно е - подобни самовнушения са много по-лоши, знаеш това добре, нали?
Ужасното влияние на негативния вътрешен диалог
Всеки ден живеем с това и всеки ден съпреживяваме тези глупости, без да осъзнаваме колко вреда си нанасяме.
Да, защото, освен че се отнасяме много лошо към себе си, вътрешният отрицателен диалог е отговорен преди всичко за всеки възможен, въобразим самосаботаж.
Да се отнасяме лошо към себе си, е нещо изключително вредно само по себе си, защото мислите са вибрации и тези негативи се разширяват във Вселената, изпращайки това негативно послание във въздуха, което очевидно се връща при нас с интереси. И ние срещаме хора, които се отнасят към нас точно както ние се отнасяме към себе си - или дори по-лошо, ако е възможно, защото понякога е трудно да си представим нещо по-лошо от това, което си казваме или как се наказваме.
Затова пречим на радостта, изобилието, богатството, спокойствието, успеха и т.н. да достигнат до нас.
Законът за привличането работи, независимо дали вярваме или не, той работи точно като закона за гравитацията, не го интересува дали вярвате или не, той съществува и работи. Винаги.
Дори когато се разсейвате и мислите ви продължават автоматично, той работи. И генерира ситуации, поведение, взаимоотношения.
Те са физични закони, не са научна фантастика и честно казано в наши дни вече дори не са тайна.
Така че, ако искате да сте умни, избирайте мислите си, доколкото можете.
Забележете какво правите в ума си, забавете темпото, дишайте и наблюдавайте. Това е първата и много важна стъпка.
След това, когато откриете своите рутинни самонаказващи мисли, това, което аз наричам Щурчето Джимини, спрете го и променете изреченията, които ви казва.
Никога няма да успея! става Винаги съм го правил, ще го направя и сега; Имам всички умения да го направя.
Друг метод е да се присмивате на гласа, докато казвате това изречение. Опитайте да го повторите с гласа на Маги от Семейство Симпсън или Доналд Дък. Все още ли е достоверно?
Повтаряйте го, докато саботиращият ефект, който създава върху вас, изчезне.
Да, НЛП (невролингвистичното програмиране) също е магия.
Унищожителната сила на негативните думи
И ако досега сме говорили само за мисли, представете си какво се случва, когато мислите станат думи...
Дори думите имат вибрация, може би дори по-мощна от мислите.
Думите създават. Да, още веднъж ще ви кажа: думите създават.
Те създават нашата реалност, „те могат да бъдат нашият рай или нашият ад“, както казва Тони Робинс.
Нашият език определя чувствата ни, след това действията ни, а набор от действия се превръща в нашето поведение, което в крайна сметка изгражда нашата идентичност.
Агресивни, осъдителни думи, ругатни, оплаквания, използване на хипербола, за да се определи колко сме зле, например: Аз съм смазан, Като блъснат от влак съм, Изпитвам невъобразима болка, Страшно съм изморен, Какъв карък съм и други "любезности" от този вид ни карат да се идентифицираме с болка, страдание, гняв, чувство на неудовлетвореност, неспособност, импотентност, жертва и така нататък, и тези ситуации могат само да стават по-лоши и по-лоши в неумолима низходяща спирала.
Забавни, леки, позитивни, любящи, сладки, ведри, радостни думи, като например: Благодарна съм за всичко, което имам, Отварям се за чиста и искрена любов, Аз съм енергия, дарявам радост на близките си, Вървя към целите си с радост и любов, Обичам семейството си, приятелите си, средата си, Имам всички необходими умения, за да успея в това, което искам ще създаде съответните чувства и растеж от положителни настроения и овластяване, при което успяваме да намерим и извадим всички инструменти, с които разполагаме, за да бъдем успешни, да успеем в това, което правим, и по този начин да създадем силно самочувствие, което ни позволява да се отнасяме към другите на равна основа, в обмен на взаимна благост.
Какви добри неща мога да кажа днес на себе си и другите
Никога не мислим за това, не му обръщаме внимание, но за всяка причина има следствие. Думите също са магия, те са изключително силни.
Така че отново, как говорим помежду си, има огромно значение и по-важното е как говорим с другите.
Ако кажа на човек (да не говорим за детето), че е глупав, некомпетентен човек, ще съм му повлиял дълбоко в неговите мисли, в неговата самоличност и следователно в неговото поведение.
Аз с думите си ще съм създал некомпетентен човек. Някой, който е негоден за живот, който ще се страхува да действа и следователно да живее, който ще живее в страх от осъждането на другите и ще бъде доведен до крайност, може би дори ще се бори да се социализира.
Не, не преувеличаваме! Ако се замислите за момент, ще разберете за какво говорим, ще ви дойдат на ум хиляди примери за наказателно говорене, поведение, хиляди връзки и ще ви стане ясно как е повлиян животът ви и за съжаление в много манипулирани случаи (често несъзнателно, разбира се). А също и често вие сте били този, който влияе на живота на другите.
Това, което си повтаряме често, става наша реалност.
Така че, моля, бъдете мили с другите, намерете насърчителни думи (макар реални, а не повърхностни, като ще видиш, че всичко ще бъде наред, защото, както видяхме, те не са полезни...), говорете към тях със сърце, а не с разум. Поемете дълбоко въздух, преди да говорите с някого. И ако не можете да кажете нищо добро, тогава не казвайте нищо.
Слушането само по себе си вече е страхотен подарък, който да дадете на някого.
Нека не замърсяваме този вече пълен с негативност свят с отрицателни честоти. Ние сме промяната на светлината, която всички бихме искали да видим.
Така че следващия път, когато срещнете някой, който се отнася зле с вас, или изживеете болезнена ситуация, запитайте се: какво направих, за да провокирам това? , Как мога да създам нещо различно в живота си?
Защото животът е творение: ние създаваме живота си от момент на момент, това е творчески процес.
Ако създавате нещо, което не ви харесва, какво ще кажете да започнете да го променяте?
Какво ще кажете да започнете да мислите какви красиви, положителни и прекрасни неща можете да създадете в живота си, в бъдещето си отсега нататък?
Да работим върху себе си, означава да спрем да очакваме другите да се променят и да променим нас.
Не можете да промените това, което е там, можете само да промените начина, по който го гледате, и това ще промени всичко, включително и вас самите.
