Образи на тайнствени животни и чудодейни билки са изпълнили фантастичния свят на нашия фолклор. Както във всяка митологична система, и у нас на животните се приписват човешки черти и свръхестествени сили.
Обградени от тази вяра, представителите на животинския свят пренасят до нашето съвремие представите на народа ни за всички области в живота- кое е добро и кое зло, кое помага и кое вреди.
Змиите в представите и суеверията на народа
Напролет, със събуждането на природата за нов живот, оживяват и всички обредни практики, свързани с животинския свят. Особено популярни са тези, свързани със змиите, защото влечугите са от тези природни твари, които топлото време кани навън. Защо точно змиите са в центъра на вярванията и при различните народи съществуват змийски култове?
Змията е особено създание, тя лежи в корените на Световното дърво и обвива най- долната му част, близо до най-тъмните, но и до най-плодоносните сили. Тя е създание от долния свят и е истинска заплаха - за земеделците на полето, за жените, оставили децата си, докато вършат работата си в градините, за уморените работници, почиващи на тревата. А най-страшни от всички са отровните змии. Всъщност у нас отровни са пепелянката и усойницата, като последната е натоварена с повече негативни представи.
Усойницата - истини и поверия
Усойницата е едно от най-студоустойчивите влечуги, с дебело и масивно тяло, с ромбична шарка по гърба. Тази отровна змия обича тъмните усойни места, които са влажни - мочурища, потоци, вирове, сипеи и каменисти склонове.
Нейните естествени обиталища будят чувство за опасност и добавяйки ги към факта, че това е отровница, създават страховит образ на тази змия, която всъщност не е агресивна и не би нападнала човек, ако не се почувства застрашена. Тя избягва хората и се крие от тях, защото по своята същност е страхлива змия.
Въпреки това, усойницата е натоварена с много негативизъм и за нея се говори като за опасен враг. Въпреки тази представа, народната мъдрост ни повелява, че змията не бива да бъде убивана, а трябва да бъде прогонена.
Обичаите и обредите по прогонване на усойници са идентични и разпространени по всички краища на страната. Повечето от тях са свързани с нуждата от прочистване на всички места, където усойницата би могла да намери убежище. Изгонването на отровната змия е основна задача на тези обреди, защото според поверието убийството на змия в дома ще донесе нещастие на хората, които го обитават.
Превенцията е това, което се сочи като най-добрият начин за защита от усойница в дома. Враг на отровната змия е кучето, но то реагира много буйно на близостта на змията.
Има поверие обаче, че ако в двора на къщата има токачка, усойницата никога няма да влезе в него. Токачката е птица, която издава специфичен звук, когато усети присъствието на влечугото.
Има и друго народно поверие за усойницата, според което пролетният празник Благовещение е времето, което помита лютата змия усойница. Във фолклорните представи влечугото е с две опашки и три глави. Затова на деня трябва да се запали огън, който да я прогони, и да се прескочи от млади и стари, за да бяга змията от хората.
Усойницата, като змия, която сменя кожата си, може да бъде тълкувана като символ на преобразяване, ново начало или възраждане. В някои общества се вярва, че срещането с усойница може да бъде предзнаменование за предстоящи събития. Например, ако я видите в определено време или място, това може да има значение за бъдещето. Поверията и митовете за усойниците варират при различните народи.
Вижте също:
- Какво вещаят сънищата с усойница;
