Картините на един от най-известните художници от епохата на Ренесанса – Рембранд се отличават от творенията на много други автори с особено майсторство.
При детайлното им разглежадне човек има чувството, че авторът е бил притежател на знание, достъпно за малцина. В работата си той явно се е базирал върху научни познания за светлината, както и за пространственото разположение на предметите.
Всеки от творците от онази епоха имал и своя собствен атайна, която използвал при рисуването на картини. Изображенията от времето на Ренесанса са като магнит за всички най-вече заради странния поглед на нарисуваните хора.
Неотдавна учени от канадски университет успяха да разкрият научно обяснение на притегателната сила на картините на Рембранд – известният художник успявал да придаде на изобразеното лице естествена привлекателност, защото отделял голямо внимание на очите.
Според хипотезата на учените Рембранд пръв използвал техниката на рисуване, която насочва погледа на наблюдателя по портрета и създава специален сюжет с успокояващо въздействие.
За да разберат особената техника на Рембранд, учените пресъздали с помощта на компютърна програма снимки на съвременни хора, като използвали метода на художника.
Програмата отделила определени части на лицето на моделите, а най-вече обърнала внимание на очите. След това учените наблюдавали движението на очите на хората, които прегледали снимките и портрети по техниката на Рембранд.
Когато хората гледали съвременните интерпретации на Рембранд, техният поглед се приковавал от очите на нарисувания човек и не се отделял от тях. Движението на очите на самите налблюдатели било напълно спокойно.
Този ефект се постига благодарение на преход от резките ръбове към размитите при рисуването на картини. Тази техника е известна между професионалистите като „изгубени и намерени краища”.
Дали е знаел художникът за това, как погледът на хората се плъзга по картините му, не е ясно. Но е напълно сигурно, че той е бил наясно с действието на механизма на човешките очи.
Коментари