Наказанията за престъпление през Елизабетинската Епоха са били един вид публично зрелище. Те били изпълнени с жестокост и насилие. На много наказания и екзекуциите са били свидетели стотици хора. По-ниските класове третирали такива събития като вълнуващи дни. Дори и кралски особи са били подлагани на публична форма на наказание за престъпленията си.
Елизабетинска Англия била разделена в два класа - горен клас, благородството и придворни, и всички останали. Наказанията варирали в зависимост от вида на престъплението и в какъв клас са.
Високият клас на добре образовани, заможни и свързани с кралските особи хора обикновено участвали в политически, и религиозни интриги. Най-честите им престъпления включвали: държавна измяна, богохулство, размирици, шпионаж, бунт, убийство, магьосничество, алхимия.
Престъпленията на обикновените хора били извършвани най-вече от отчаяние и бедност. Най-честите престъпления били: кражба, просия, бракониерството, изневяра, измама и др.
Шансовете да получават оправдателна присъда в съда бил изключително нисък. За повечето от благородническите престъпления дори нямало право на адвокат, а наказанията били най-често смърт.
Дори малки престъпления, като кражба на птица или дори яйце можела да доведе до смъртна присъда. Наказание за бракониерство се различавали в зависимост когато е извършено престъплението - бракониерството през нощта води до наказание - смърт, а бракониерството през деня - не.
Просенето е тежко престъпление по време на ерата на кралица Елизабет. Наказанието било пребиване с камъни.
Като най-голямо и най-сериозно престъпление се считала обидата срещу държавата. Престъпника се завързвал за кон и бил влачен до мястото на екзекуцията. Там бил закачан на нещо, вече полу жив. Изваждали му се червата и му се режели крайниците, докато не умре.
Друго сериозно наказание било изгарянето на клада. Това било ужасна смърт. Понякога се показвала доза милост, като в основата на кладата бил поставян барут, за да може смъртта да застигне жертвата по-бързо и безболезнено. Друг начин да се измъкне от дългата агония бил да се задуши, чрез вдишване на дим и липса на кислород.
Наказание с обезглавяване застигало най-вече горните класове. "Смъртта с брадва" била ужасяваща перспектива. Елизабетинските палачи често нанасяли по няколко удара, преди да бъде окончателно отрязана главата. Това наказание се извършвало публично, пред много хора. След изпълнението отрязаната глава се вдигала от палача за косата.
Много хора смятат, че това се е правело, за да се покаже на публиката, но в действителност е, за да се покаже собственото тяло. Смята се че съзнанието остава в продължение на най-малко осем секунди след обезглавяване, докато липсата на кислород не доведе до загубата му, и в крайна сметка смърт. Следователно наказанието чрез обезглавяване продължавало и след смъртта.
Екзекуциите за по-ниските класове включвали: обесване, изгаряне, глад на публично място, прекъсване на различни елементи от анатомията - ръце, ушите и т.н.
Коментари