От древногръцката митология можем да черпим безброй поуки. Тя разказва за любов, омраза, предателство, ревност и на практика обхваща всяко едно човешко чувство и възможна човешка постъпка.
В следните редове ще ви разкажем за един древногръцки Бог, чиято история е колкото свързана с любов, толкова и тъжна.
Бог Пан много се различавал от останалите богове, които почти винаги били красиви и имали невероятни сили. С изключение на външния си вид, Бог Пан доста напомнял на обикновените хора, решили да водят аскетичен начин на живот. Никога не изкачвал Олимп и живеел в гората, сред птиците и животните, които му били най-верните приятели.
Бог Пан бил с кози крака и козя брадичка, а на главата си имал рога. На външен вид бил по-скоро грозноват, а не чаровник. Онова, което му придавало очарование обаче, бил усетът му към музиката. Той с наслада слушал чуруликането на птичките, шума на вятъра и ромоленето на поточетата и реките.
Възхищавал се дори на хорските песни и когато в горите, които той обитавал, се появели пастири, той се настанявал до тях и с наслада слушал песните им. От своя страна пастирите, които пеели най-хубаво, били сигурни, че Бог Пан ще закриля и тях, и добитъка им.
В горите, които обитавал Пан, живеели и самодиви, които също имали прекрасни песни и Пан обичал тайно да ги наблюдава и слуша гласовете им. Особено внимание му направила една самодива, която се казвала Сиринга. Тя била много по-красива от другите и песните ѝ били много по-хубави от на останалите самодиви. Пан се влюбил в нея и пожелал да я има.
Въпреки че Пан обичал красотата на чуждите гласове и песни, той самият имал дрезгав и неприятен за слуха глас, което подплашило Сиринга. Тя хукнала да бяга от него, без дори да е успяла да чуе, че той е влюбен в нея. Тичала със свито от страх сърце накъдето и видели очите, но Пан със своите кози крака бързо я настигнал. Пред самодивата се изпречила река и тъй като нямало накъде другаде да избяга, тя скочила в нея, без да чуе отчаяните викове на Пан.
На мястото, от което се хвърлила и изчезнала във водата Сиринга, поникнала тръстика.
Според друга версия на известния мит, малко преди да се хвърли в реката, Сиринга помолила своите посестрими да я спасят от Пан и именно те я превърнали в тръстика.
От изникналата до реката тръстика Пан чул нежни песни и макар това да бил само вятър, той решил, че е Сиринга. За да остане жив в спомените му гласът ѝ, той отрязал шест стъбла от тръстиката и с помощта на восък направил онзи музикален инструмент, който днес познаваме като Пан-флейта, свирка на Пан или сиринга.
Коментари