През 668 година умира кан Кубрат - създателят на Стара Велика България. Синовете му се разделят след смъртта му и поемат във всички посоки на света въпреки завета на баща си да останат единни.
Според летописците хронологически петимата синове на Кубрат се подреждат според датата на раждането си по следния начин: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер, Алцек. Сред тях най-слабо известен ни е вторият от братята - Котраг.
Всички факти сочат, че Котраг е втори по ред син на Кубрат. Собственото му име не е известно. Котраг се смята за епоним от името на племето котраги, което той предвожда. Според рождените дати на Баян и Аспарух, които ни дават календарните таблици, най-вероятно Котраг е роден през 630 или 631. Точната година на смъртта му не е известна, предполага се, че това е 673 година.
Котраг потегля начело на своите българи в североизточна посока, в търсене на нов дом за разрастващия се народ. Установява се по протежение на средното течение на река Волга. Местните племена на марийци и удмурти, както и на самирите, които са негови съюзници, Котраг осигурява мира и просперитета в създадената държава.
Така поставя началото на една велика българска империя, която успява да се съхрани цели 10 века след него. Тя е известна в историята като Волжко - Камска България. От оскъдните исторически извори се знае, че има двама сина - Ишкул и Ирхан, като е наследен от втория си син.
Известна година в летоброенето на Котраговата държава е 922 година. Тогава в двора на кутригурския владетел пристига арабският пратеник ибн Фадлан. В същата година ислямът става официална религия във Волжка България. Столица стара Велики Болгар.
В първата третина на ХІІІ век държавата, основана от кан Котраг, е разгромена при нашествието на татаро-монголите. През ХV век е възстановена под името Казанско ханство. Наричат я още Велики Болгар. През ХVІ век е завладяна от Иван ІV Грозни.
Потомците на Котраг останали да живеят край Волга, а днешните наследници на народа му могат да бъдат намерени сред руснаците, украинците и малцината българи, оцелели при русификацията след ХV век.
Коментари