Преди милиони години на земята настанал адски студ. Много от животните не успели да се справят с него и загинали. Едни от малкото оцелели били таралежите. Те първи забелязали, че видът им може да се спаси, ако няколко представители се сгушат заедно и така запазят топлината и си я предават взаимно.
След като пробвали да останат скупчени обаче, установили нов проблем. Заради острите си като копия бодли непрекъснато се наранявали. Болката накарала някои от ежковците да се изолират. Така в самота и студ те загинали.
Сред оцелелите таралежчета пък се оформили две общества – на страхливите и на разумните.
Страхливите таралежи продължавали да се скупчват един върху друг, да се нараняват взаимно и да кървят. Те обаче предпочитали да живеят с болката и раните си, защото се страхували, че в самотата си ще измръзнат и ще умрат. Били заслепени от паниката и от идеята, че трябва да оцелеят. Били готови на всичко, за да се съхранят, но в същото време не се опитвали да разсъждават трезво...
Точно обратното се забелязвало при разумните таралежи. Те много бързо установили, че ако всеки от тях се страхува и се свие на кълбо, той ще нарани другите. Затова решили да се доверят на другарчето до тях. Животинчетата се отворили едно към друго, допирайки коремчетата си, а гръбчетата си, покрити с иглички, насочили навън. По този начин те се топлели, без да се нараняват, а същевременно се пазели от враговете си.
Притчата за правилните избори ни напомня, че всеки проблем може да бъде решен по различни начини. Пред нас обикновено са множество варианти. Но не бива да се примиряваме с посредствени решения и да търпим болка и непрекъснат дискомфорт, водени от страха си, че ще останем сами.
Когато се сковаваме и затваряме в себе си, не можем да направим правилните избори. Трябва да се отворим към близките си и да търсим възможности, които носят пълноценно щастие.
