Близо до голяма гора се издигали два манастира. Единият бил преди началото на гората, а вторият - чак на другия край. В средата на гората пък живеела дива котка, която ловувала гризачи и ходела на разходки около двата манастира.
Веднъж обаче котката извадила лош късмет. В продължение на три дни не успяла да си хване нито едно мишле и вече била ужасно гладна. Притисната от глада, тя решила да посети един от манастирите и да види какви остатъци от човешка храна може да намери там. Знаела кога сервират вечерята, така че не било трудно да предвиди кога да иде.
Въпреки това идеята затруднила котката. Пред нея се появили два избора - зачудила се до кой от двата манастира да иде. В единия знаела, че сервират винаги вкусни блюда от риба. Във втория манастир храната пък не ухаела така примамливо, но пък била в по-големи количества.
Стояла котката и се чудела, а стомахът ѝ къркорел от глад. На няколко пъти поемала ту към единия манастир, ту към другия, но все не можела да реши какво да направи и се връщала.
В дин момент все пак стигнала до единия манастир, но се оказало, че е закъсняла. Тогава тя тръгнала към другия, но докато стигне и до него, се оказало твърде късно...
Притчата ни напомня, че в живота, често сме изправени пред два избора. Но опитвайки се да вземем най-доброто решение, отделяме прекалено много време в чудене.
А животът си минава покрай нас и накрая вече е късно - изтървали сме момента. Затова трябва да действаме, а не само да размишляваме и отлагаме. Какъвто и избор да направим, няма да сгрешим, защото все ще ни отведе някъде.
