Веднъж младият ученик, развълнуван от любовните си трепети, попитал своя житейски наставник:
– Учителю, имам влечение към три девойки. Едната ме впечатлява с неземната си красота. Щом я видя, сърцето ми започва да бие лудо. Втората е голяма умница. Мога да си говоря с нея по цял ден и пак няма да ми омръзне. Третата пък произхожда от знатно семейство. Когато съм с нея, получавам в изобилие всякакви блага. И към трите изпитвам много силни чувства, но не знам коя обичам истински.
Изслушвайки разказа на своя ученик, мъдрият учител веднага отсякъл:
– Не обичаш истински нито едно от момичетата. Ако искаш да си с някого заради външния му вид, това не е истинска любов, а само страст, която ще се изпари с времето. Ако искаш да си с някоя девойка заради красивия ѝ ум, пак не е истинска любов, а само възхищение. Ако пък искаш да си с някого, защото те боготвори и те обсипва с богатства, също не е истинска любов. Това е само изгода!
– А какво е любовта тогава? – запитал тогава ученикът.
– Любовта е да обичаш някого и сам да не знаеш защо си избрал точно него. Истинската обич е неудобна, необяснима и дори налудничава. Тя не се нуждае от причина, за да съществува.
