Любовта и Ревността не можели да живеят един без друг. Те много се обичали и били винаги неразделни. Заедно живели в къща, наречена Душа, където никой друг не стъпвал.
Щастието било пълно до деня, когато пред прага на техния дом не се появил един мъж. През деня валял силен дъжд, а навън било непоносимо студено, заради което Любовта и Ревността решили да подслонят мъжа в дома си.
На гостенина била приготвена вкусна храна и мека постеля, като през цялата вечер те си говорели. На другия ден мъжът се приготвил да си отиде, но Любовта настояла да остане.
С времето Любовта обръщала все повече внимание на мъжа и все по-малко на Ревността. Това карало Ревността да става от ден на ден по-мрачна и недоволна.
Така продължавало, докато Щастието не почукало на тяхната врата. За негова изненада обаче нямало кой да му отвори.
Щастието влязло само и отрило, че тримата обитатели на къщата Душа са мъртви – Любовта и мъжа били отровени, а на няколко метра от тях висяла обесена Ревността.
Близо до Ревността Щастието открило бележка с думите: Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което Любовта изпитваше към този мъж. Мислите за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце.
Сега, когато сме в Рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея. С обич – Ревността.
Коментари