На 22 март в току-що настъпилата пролет Православната цъква чества паметта на мъченик Василий от Анкира.
Свещеномъченик Василий бил свещеник в град Анкира, който сега се нарича Анкара и е столица на Турция. Василий Анкирски живял в средата на IV век. В онези времена арианството си спечелило поддръжката на императорския двор и тогава започнало преследване на православните вярващи.
Свещеникът Василий бил добре образован и смело защитавал вярата, заради което преминал през много страдания и преследвания от арианите при император Констанций, управлявал в периода 337-361 година. Като голям поддръжник на православието и истински пастир на християнската общност в Анкира, той станал цел на арианските гонения, които искали да надделеят над правата вяра.
Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил забрана да свещенодейства и едва впоследствие друг събор на епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства.
Василий продължил смело своята работа и открито изповядвал правата вяра. Той живеел според божите правила и разнасял истината за християнството, като така върнал във вярата много заблудени от арианската ерес.
През 361 година престолът бил зает от император Юлиан Отстъпник, наречен така заради отказа си от християнството и стремежа си да възстанови езичеството като официална религия. Новият властелин започнал гонения против християните в цялата империя. Свещеник Василий веднага се обявил срещу него и го изобличил, утвърждавайки вярата. По нареждане на управителя Сатурнин той бил заловен и хвърлен в тъмница.
Когато император Юлиан посетил Анкира, той бил уведомен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го спечели с увещания и обещания за добра служба и уважение, но светецът показал твърдостта си и изобличил императора.
Тогава той заповядал да го измъчват, но Василий не се отрекъл от Исус и не се върнал към идолопоклоничеството. След много изтезания го Василий бил убит мъченически на 28 януари 363 година.
Тъй като това е и денят на пролетното слънцестоене, когато зимата си отива, отстъпвайки мястото си на възраждащата сила на пролетта, имен ден празнуват хората с имена, свързани с пролетното събуждане. Това са Пролет и Пролетка, Росен и Росица, а също Лия и Лея.
