Макар да изглежда твърде странно за нашата съвременност, военната история отново е на мода и хора като Наполеон са любимци на съвременния динамично живеещ човек. Разбира се, само на четящия човек, за когото научните четива на военна тематика нямат възраст. Затова темата за Наполеоновите войни е актуална отново и захранва интереса към военните стратегии. В това отношение тези войни са много интересен момент от световната военна история. Струва си Наполеоновите войни да бъдат разгледани по-подробно.
Същност на Наполеоновите войни и тяхната предистория
Guerres napoleoniennes е термин на френски, с който се обозначава цяла поредица от военни конфликти от времето, когато Франция се управлява от Наполеон Бонапарт. Те идват като продължение на войните с революционен характер във Франция от 1782-1802 година.
Затова военните коалиции, създавани срещу Франция вървят по номер, от 3 до 7. Три от тези 5 войни са спечелени от Наполеон, другите 2 от неговите опоненти.
Още през 1789 година Франция е разтърсена от революционни събития. Започва Френската революция, която цели разрушаване на абсолютната монархия. Крайната цел е конституционна монархия. Луи ХVІ губи всякаква популярност и е заложник на гражданите. Опитите му за бягство зад граница са осуетени. От чужбина са съпричастни със съдбата на нещастния крал и Австрия и Прусия искат въоръжена помощ за краля. През април 1792 година Франция обявява война на Австрия заради това и войната започва. Образувана е коалиция срещу Франция.
Наполеонови войни - най-характерното за всяка от тях
Първата война - тя се води от 1792 до 1797 година, при което съюзниците влизат на френска територия, но в битката при Валми те губят. Затова военните действия са изнесени на териториите на днешните Белгия и Люксембург. Някои битки са спечелени от французите, други от техните противници. Франция губи Ница, превзета от антифренската коалиция е и Савоя, която е част от Сардинското кралство.
Якобинците взимат властта във Франция през 1793 година и обявяват обща мобилизация, при което френската армия събира под знамената си 1 милион човека, с което става най-многобройната в Европа. Армията разполага и с талантливи водачи, а това предопределя нейните победи.
По това време се появява Наполеон, който е само на 24 години, когато се отличава в обсадата на Тулон и става началник на артилерията. На следващата година е вече генерал и е водач на армията в Италия. През 1796 година той поставя края на войната след победа над австрийци и пиемонтци.
Войната на втората коалиция - тя се води от 1798 до 1802 година е и диктувана основно от генерал Бонапарт. Той изважда Австрия от войната и принуждава Великобритания да отстъпи и да подпише Амиенския договор, който е изцяло в полза на Франция. През това време Бонапарт е станал от генерал, пожизнен консул, а през 1802 година и император.
Новото съотношение на силите и новосъздаденото положение в Европа не се харесва на старите монархии. Те искат връщане на старото статукво. Наполеон от своя страна се стреми към абсолютно хегемония на Франция на Стария континент.
Войната на третата коалиция - неизбежността на новата война вече е факт. Формалният повод за нейното избухване е отказ на Великобритания на върне остров Малта на рицарите йоанити. Французите събират край Булон армия, готова за нахлуване, както и огромен брой военни кораби.
Испания застава на страната на Франция във войната. Великобритания създава антифренска коалиция с Австрия и Русия.
В битката при Трафалгар обаче адмирал Нелсън печели пълна победа срещу френско-испанския флот.
Въпреки това Наполеон не се отчайва и успява да разедини и да победи една по една австрийската и руската армии в битката при Аустерлиц в края на 1805 година. Това е най-големият триумф на Наполеон, наречен битката на тримата императори. Тук се проявява пред всички военният гений на Наполеон. В днешна Братислава е подписан мирен договор, сложил край на войната.
Войната на четвъртата коалиция - тя се води в продължение на 1 година, от 1806 до 1807 година. Наполеон вече е господар на централна Европа и решава да прекрати 840-годишното съществуване на Свещената римска империя. Това се случва през август 1806 година, когато Австрия става самостоятелно кралство, а заедно с това се създава и васалното кралство Рейнска конфедерация. Прусия е отстранена с един удар и тя започва да се готви за война. Наполеон не се бави и тръгва срещу тях. В няколко битки ги разбива и влиза в Берлин.
Създадена е така наречената Континентална блокада - затваряне на всички пристанища на континента, за да се парализира Великобритания. Тя обаче не се спазва, защото другите европейски страни също страдат от липсата на стоки.
През 1807 година Наполеон се придвижва към източните части на Прусия, където се среща с руската армия на Александър І и я разгромява. Прусия търпи пълно унижение, губи половината си земи и население, плаща репарации, а руснаците се изтеглят към своите земи.
Войната на петата коалиция е предшествана от недобре премислен ход на Наполеон, който решава да отстрани Бурбонската династия в Испания и да постави брат си за испански крал, за да разчита на помощ от испанската армия. Това води до мощно въстание в страната, прераснало в истинска война. От нея се възползват англичаните. Наполеон търпи първото си голямо поражение при Асперн-Еслинг. Наполеон обаче събира 200-хилядна армия и нанася съкрушително поражение на австрийската армия, което оставя Великобритания отново сама срещу Франция. Това е период на пълно френско господство.
Войната на шестата коалиция - тази Наполеонова война е отговор на краткото пълно френско господство. Наполеон решава да се справи с проблема Русия през 1812 -1814 година. Армията му навлиза в Русия. Това е началото на Руския поход, който трябва да се превърне в триумф за Наполеон.
Генерал Кутузов обаче се оттегля, без да даде решително сражение. Започва партизанска война и тактика на изгорената земя. Битката на Бородино пред столицата Москва е спечелена от Наполеон, но влизайки в нея французите намират изоставен от населението си мъртъв град, в който избухва пожар на следващия ден и го изпепелява напълно.
Наполеоновите войски нямат провизии, опитват се да пробият към земи, които не са опожарени, но търпят неуспех.
Отстъплението е неминуемо, но тежко, защото французите са нападани от руснаците и губят около 300 хиляди човека.
Империята на Наполеон обаче е изправена пред всеобщо въстание. Наполеон не се отказва. Опитва се да възстанови позициите си и стига до решителна битка при Лайпциг през есента на 1813 година. Принуден е обаче да отстъпи. Тогава започва инвазията на съюзниците във Франция.
На 11 април следващата година Наполеон абдикира. Изпратен е на заточение на остров Елба, а Луи ХVІІІ, брат на екзекутирания крал Луи ХVІІ е поставен на престола.
Войната на шестата коалиция - тази Наполеонова война е предизвикана отново от действията на Наполеон, който успява да избяга от Елба и се завръща във Франция. Той отново взима властта, възстановява императорската си титла и започват известните 100 дни на Наполеон.
Той създава близо 200-хилядна армия, но съюзниците също се мобилизират и изпращат свои сили срещу него. В битката при Ватерло Наполеон е окончателно разгромен и абдикира за втори път. Изпратен е на заточение на остров Света Елена, където умира през 1821 година.
Това слага край на Наполеоновите войни и френските апетити към господство над Европа.
Коментари