Тибетските войни на Хитлер

Когато на 25 април 1945 г. руските войски нахлуват в Берлин, при разбиването на едно от нацистките скривалища се натъкват на странна находка. Шестима мъртви тибетци, подредени в кръг лежат на пода на скривалището. В средата на този кръг има труп на мъж със зелени ръкавици. Последвалото претърсване на подземията и скривалищата на нацистите вдига общия брой на откритите тибетци на над 1000 души. Но кои са тези хора? Какво правят толкова далече от родния дом и защо се сражават на страната на нацистите? Отговорът на тези въпроси се крие 20 години назад във времето.

Първите колонии с тибетци се появяват в Берлин и Мюнхен още през 1926 година. През същата година е учредено и тайното Тибетско общество. Изтъкнатия геополитик – окултист Карл Хаусхофер посещава няколко от сбирките на това общество.

Той остава толкова впечатлен от него и легендите за Хималаите, че по негово настояване са организирани няколко мащабни експедиции до Тибет. Неофициално целта на нацистките експедиции е била откриването на артефакти и доказателства за съществуването на древна цивилизация. Хаусхофер е завладян от разказите на френския езотерик Рене Хенон за останките от митичната Атлантида, Шамбала и Агарта.

Според описанието на французина: „След катастрофата (потъването на Атлантида) учителите от висшата цивилизация, владетелите на знанието, синове на външния разум избират да се заселят в огромната система от подземни пещери под Хималаите.“ Но там, дълбоко в недрата на планината те се разделят на две. И поемат по два коренно различни пътя.

“Десния път“, който избира за свой център Агарта (тайното място на доброто) решава да стои настрана от делата на хората. Представителите на атлантидите, което са избрали да следван Агарта се отдават на съзерцание и неутралитет. Точно обратното правят тези, които са избрали „Вторият път“, с център Шамбала.

За тях Шамбала е център на могъществото. Той е в състояние да управлява стихиите, хората, обществата и обществените нагласи. Атлантидите Шамбала не се свенят да се намесват в хорските дела. Нацистите са вярвали, че в Тибет има цяло общество, т.нар магове-войни, които са в състояние да сключват договори с Шамбала. Единственото, което се е било нужно за ритуала е било принасянето на човешки жертви.

Тази езотерична религия се е вписвала идеално в плановете на нацистите. Нещо повече, Хаусхофер искрено вярва в съществуването на тайни повелители на Тибет, с които може да се сключи таен договор за помощ. За целта той настоява да се открият корените на Шамбала в Тибет и да се установи директна радиовръзка с Далай Лама. За изпълнител на деликатната мисия е избран офицера от SS Ернст Шефер.

Първата нацистка експедиция до Тибет е финансирана изцяло от... американците, които не подозират, че блестящият немски учен представлява интересите на NSDAP и лично на Хайнрих Химлер.

Смесения състав американци и немци потегля от Бирма през 1931 година в търсене на изворите на Яндзъ.

Ръководител на пътуването е доктор Хуго Вейголд, но поради непредвидени обстоятелство и трудности Шефер застава начело на екипа. Учените попадат в центъра на гражданска война в Китай, но въпреки това резултатите от пътуването им надминават и най-големите надежди на ботаници, зоолози и географи.

Ернст Шефер става първия европеец, който се изправя очи в очи с панда. Той убива един екземпляр и го донася за изследване в Европа. Освен това немецът открива изворите на река Яндзъ в блатото Сейдан, както и редица неописани до този момент растителни видове. Единственото, което не открива е Шамбала.

Четири години по-късно, през 1935 година се организира втора експедиция, в която Шефер отново взима участие. Предвиждало се е изследователите да се движат срещу течението на Яндзъ, но скоро след началото на пътуването са възникнали спорове на идеологична основа между отделните членове на експедицията.

В резултат на възникналите спорове американците се връщат обратно, а германците продължават на запад. Те достигат изворите на Яндзъ за втори път, оттам свиват на запад и откриват изворите на река Меконг. Правят огромен кръг и се връщат в Китай – открили за науката множество растителни и животински видове, но не и Шамбала.

Шефер решава да подготви трета, изцяло немска експедиция в търсене на мистичната Шамбала. След като отхвърля предложението на Химлер за работа в окултния институт „Ананербе“, изведнъж субсидирането на начинанието се оказва проблем. Въпреки това, Шефер успява да събере средствата и се отправя за трети пореден път в търсене на „Вторият път“. Ден преди заминаването си той и останалите участници в експедицията са привикани в щабквартирата на СС където са се е срещнали лично с Химлер. Каквито и задачи да са получили от райхсфюрера ще си остане завинаги тайна.

В края на април 1938 година в Калкута пристига ръководената от Шефер експедиция. Екипът се състои от 12 души освен Ернст, в т.ч. Каронихи (преводач) и Ева Шмаймюлер (тибетолог). Останалите 10 души, регистрирани като технически персонал, всъщност са агенти на Гестапо - професионални разузнавачи, радисти и шпиони.

Когато немската експедиция се добира до Тибет, тя е посрещната с отворени обятие от страна на тибетските власти. Шефер успява да организира и първата „Среща на западната с източната свастика“.

Специални подаръци са изпратени и на фюрера – сребърна чашка с похлупаче, асоб – специална порода тибетски териери, кърпа за глава аша и др. Експедицията остава в столицата на Тибет Лхаса, като по това време се осъществява постоянна радиовръзка Лхаса-Берлин. По време на престоя в непалското държава немското правителство е обещало подкрепата си в борбата на непалците срещу английските окупатори. Тази подкрепа се е изразявала в доставката на оръжие и военно обучение за поне 1000-2000 тибетци.

Дали това се е случило наистина– едва ли някога ще се установи със сигурност. Малко след последната експедиция на Ернст Шефер в търсене на Шамбала, която се явява крайъгълен камък на расисткото учение на немците, Германия започва Втората световна война. Търсенето на древните праарийци, потомци на расата на атлантидите се отлага пред лицето на военния конфликт, който обхваща цяла Европа.

Факт е, че до края на живота си Адолф Хитлер е поддържал постоянен контакт с тайнствен тибетски монах, наричан от всички „Пазител на ключа“. Според някои от хората, които са имали възможността да то видят той неизменно е носел зелени ръкавици.