Къщи, които много приличат на лодки, а по външните им стени има рога на бизон – символ на богатството, могат да се видят на много места в Южен Сулавеси, Индонезия. Къщите се наричат тангконан и са предназначени за мъртвите.
В превод от местния език тангконан означава там, където семейството се събира. Според легендата първата такава къща е построена от божеството Пуанг Матуа.
Въпреки че повечето жители на индонезийския полуостров са християни, в ритуалите им по почитането на мъртвите се е запазил езически ритуал, който се практикува и до днес.
В център на церемонията стоят къщите тангконан, които не се обитават от живи хора, а от балсамираните останки на техните починали близки. Преди да бъдат погребани, както изисква християнството, телата на мъртвите се съхраняват в тези къщи на смъртта.
Докато са в тези къщи, починалите се смятат за живи от останалата общност и роднините им са длъжни всеки ден да ги преобличат и да им носят храна. Около краката и ръцете на покойника се четат заклинания, тъй като се вярва, че той може да стане и сам да отиде до гроба си.
Когато дойде денят на погребението, цялото село се стича на събитието, а на мъртвите се носят подаръци, символизиращи жертвата. Жителите на Индонезия вярват в задгробния живот и до мъртвеца полагат различни премети, които могат да са му полезни в Отвъдното.
Гробът прилича повече на мавзолей сред скалите, а тялото се поставя в малък ковчег, заобиколен от всякакви дарове.
Погребението трябва да е пищно и богато, което струва на местните десетки хиляди долари. Тъй като повечето от тях не успяват да съберат такава сума бързо, телата на мъртвите остават в къщите за месеци, а понякога и десетки години.
Дотогава мъртвецът се смята за болен и живите му роднини се грижат за него, като животът им парадоксално се завърта около смъртта, докато не съберат пари за подобаващо погребение според традициите.
Коментари