Блуждаещите или скитащи мисли имат много по-голямо въздействие върху чувството за щастие на човека от ежедневните му дейности, твърдят американски психолози, цитирани от списание Science.
Екип, ръководен от Матю Килингсуърт от университета в Харвард, анализира около четвърт милион въпросници в реално време от пет хиляди респонденти, за да разбере какво определя човешкото чувство за щастие.
Авторите на проучването организират онлайн проучване на специално създаден уебсайт trackyourhappiness.org. Анкетираните са помолени да попълнят регистрационна форма на няколко въпроса, които се отнасят както до физическите параметри (ръст, тегло), така и до социалния статус (заплата, професия, образование) на респондентите.
След регистрацията респондентите получават напомняния на мобилните си телефони или имейли с указание да посетят сайта и да отговорят на няколко прости въпроса.
Например, за да отговорите на въпроса Какво чувствате сега? , трябва да поставите курсора на скалата на настроението с крайни точки - „лошо“ и „отлично“. Въпросът Какво правиш сега? предполага избор от двадесет и две стандартни действия - работа, спортни упражнения, домакински работи и други подобни.
За да получат данни за скитащите мисли, психолозите предлагат на респондентите четири варианта за отговор на въпроса: Мислиш ли в момента за нещо, несвързано с това, което правиш сега? Опциите за отговор са: да, не, за нещо приятно, за нещо неприятно.
Учените смятат, че удобният интерфейс на въпросника и възможността да се предложи като мобилно приложение прави възможно получаването на представителни извадки в целия социален спектър въз основа на данни от пет хиляди респондента на възраст от 18 до 88 години, 74% от които живеят в САЩ, а останалите - в други 82 държави по света.
Анализът установява три факта. Мислите на хората скитат постоянно, независимо какво правят. Индикаторът "скитане" е средно 46.5% за всички видове дейности и не пада под 30%, дори за тези видове дейности, в които хората участват активно, с изключение на правенето на любов.
Според изследователи изненадващо е откритието, че професията на човек има слабо влияние върху настроението му и изобщо не влияе на степента на „приятност“ на това, за което мисли в този момент.
Хората са по-малко щастливи, когато мислите им се лутат, отколкото, когато няма такива мисли, продължават авторите.
Анализът показа следното: 42.5% от абстрактните мисли на анкетираните са свързани с приятни неща, 26.5% - с неприятни и 31% - с неутрални.
Приятните „скитания“ доставят на човека същото удоволствие, като например готвене, работа, правене на упражнения и други подобни, докато неприятните или неутрални доставят на човек по-малко удоволствие от всички ежедневни действия.
Учените откриват също, че промяната във вида на човешката дейност е отговорна само за 5% от промените в настроението, докато скитащите мисли са отговорни за 10%.
Въз основа на тези данни психолозите стигат до третото заключение: човешките мисли са по-добър показател за настроение от ежедневните му дейности. Нещо повече - скитащите мисли са причина, а не резултат от нашето нещастие.
За разлика от животните, хората прекарват много време в мислене за това, което не се случва около тях, обмисляйки какво се е случило в миналото, може да се случи в бъдеще или никога няма да се случи.
Скитащите мисли могат да се считат за отклонение в работата на мозъка: Най-вероятно тази способност е придобита в процеса на еволюция и позволява на хората да учат, да търсят обяснения и да планират вероятно поради загубата на емоционален фокус“, отбелязва ръководителят на изследването.
