Въпреки че понякога този факт като че ли се забравя, няма бедствие, сполетявало България с такава ярост, като чумата от XIV век. Само за няколко години страшната болест връща страната ни със столетия назад в развитието, унищожава 40% от тогавашните българи, води до разпад на царството и обществото и прави страната лесна плячка за нахлуващите от юга османски пълчища.
Макар и често подценявана в историческите анализи, именно черната смърт е основната причина за падането на България под турско робство.
Съвременната наука вече знае, че чумният бацил Yersinia pestis живее в чревния тракт на два вида бълхи. Те се развиват върху повечето гризачи и най-често върху черния плъх. Човешката бълха също може да пренася бацила. Първият от факторите, които благоприятстват човек да бъде заразен със страшната болест, е той да бъде ухапан от бълха, понеже само по този начин бацилът прониква в човешкия организъм и предизвиква болестта. Второто е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, в противен случай той е много слабо активен.
Днес учените вече са проследили пътя на черната чума към Европа и респективно българските земи. Масовите ѝ развъдници са места, наречени още чумни резервоари. Те се намират, дори и днес, в пустинята Гоби, Южен Сибир, провинция Йънан в Китай, някои пустинни части на Либия и Иран, Източна Африка и Арабския полуостров.
В края на ХІІІ в. климатът се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг, което ги довело до все още съществуващия Път на коприната. Достигайки търговските артерии на тогавашния свят, заболяването бързо се разпространило с ужасяващи размери. За това благоприятствали и ниските хигиенни навици и недоразвитата медицина.
Първото огнище на черната смърт, както я нарекли съвременниците ѝ, било в Китай. През 1332 г. от чума умира китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда – Сарай, при долното течение на река Волга.
През 1346-1347 г. татарският хан Джанибег обсадил генуезката колония Кафа в Крим. Сред войската му се появила чума, а и обсадата била неуспешна. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат прехвърлени трупове на умрели от чума татари. Според някои историци това било и първото биологично оръжие, описано в историческите анали. Бълхите, които те носели, пренесли заразата и сред европейците.
Генуезката република тогава била в разцвета си. Нейни кораби акостирали на всяко пристанище в Европа и Близкия изток. Така чумата проникнала навсякъде, разнесена от италианците.
В интерес на истината италианските търговци не знаели отначало, че разнасят заболяването, понеже карантинният период е 6-7 седмици. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие.
Така чумата се появила на Балканите. Тя върлувала на вълни до ХVІІІ в. Първи били поразени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава почти всички били в границите на средновековната българска държава.
Веднъж стъпила на Балканите, чумата пламнала като пожар. Съвременници на тогавашния ужас пишели, че хората в села, градове и цели области измирали само в рамките на няколко дни. Телата им седели непогребани, което деморализирало живите. Започнали да се разпадат самите устои на обществата.
В резултат на чумната пандемия населението на Европа намалява с между 40 и 50 процента. Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2. 5 млн. в навечерието на епидемията, колкото на тогавашната Англия и Франция, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи.
Именно тази демографска катастрофа, причинена от чумата, днес се забравя или поне не е чак толкова известна на масовите читатели. Но всъщност това е един от факторите, които улесняват в максимална степен лесното завоюване на балканските държави от страна на османските турци.
Коментари