Богатството на един дом и неговите обитатели се измерва не с материалните ценности и скъпите предмети у дома - то се измерва с книгите в библиотеката.
И ако доскоро се смяташе за важно не само да имаш богата библиотека, но и да си я прочел, сега учените са на мнение, че много по-важно е библиотеката да е пълна с книги, които все още не сте прочели или няма да успеете да прочетете до този момент.
Не са малко хората, които си купуват книги с много желание, след това обаче никога не намират време за тях и те си стоят непрочетени. Според статистика Насим Сиколат Талеб дори непрочетените книги обогатяват живота ни, защото те ни напомнят непрекъснато за всичко, което не знаем.
В Япония практиката да си купуваш твърде много книги, се нарича циндоку и е на особена почит сред местното население.
Насим Сикоат Талеб, който е автор на теорията за антибиблиотеката, споделя, че ароматът на чисто нова книга е буквално опияняващ. Той споделя с всички, че когато отиде до книжарницата дори случайно или просто да провери цена на книга, той никога не си тръгва оттам с празни ръце.
Книги се купуват не само от книжарниците, но и от кашоните на антикварите, от разпродажби. Така постепенно се сбират повече книги, отколкото човек има възможност да прочете през живота си.
И тогава някои хора се замислят за похабените за закупуването на книгите финансови ресурси, за вината, която изпитват при вида на тези книги, на целия обем от информация, който просто стои там на една ръка разстояние и не се използва.
И тук на помощ идва теорията за антибиблиотеката, формулирана от статистика Талеб. Той смята, че непрочетеният обем информация, недокоснатите книги, които стоят на рафтовете ни, не са просто знак за интелектуален провал - точно обратното.
Според Талеб колкото по-голяма е нашата антибиблиотека, толкова по-интелигентни сме. Теорията за антибиблиотеката е развита м книгата Черният лебед, като в самото ѝ начало за пример е даден Умберто Еко.
В антибиблиотеката на световноизвестния автор, учен, енциклопедист е имало над 30 000 тома книги. Библиотеката му е била толкова огромна, не защото ученият е прочел всички тези книги. Напротив - била е толкова огромна, защото той е искал, имал е желанието да прочете толкова много.
Самият Умберто Еко ясно е осъзнавал, че никога няма да прочете всички тези книги. Той е установил, че дори да чете всеки ден от живота си по една книга от десетата си годишнина до навършването на 80 години, човек би могъл да прочете не повече от 25 00 книги.
Затова и непрочетените книги са далеч по-ценни, от тези, които вече сте прочели. Библиотеката ви трябва да съдържа по много от това, което си давате сметка, че не знаете, разбира се, съобразено с финансовите ви възможности.
С напредване на възрастта ще имате възможността да натрупате знания и опит, а заедно с това ще нарастват и непрочетените книги по рафтовете.
И в това няма лошо. Защото книгите, които стоят на рафтовете и ви напомнят за всички неща, които все още не сте узнали, по един или друг начин ви предизвикват да увеличите знанията си, да запълните празнотите.
Книгите, които не сме прочели, предизвикват у нас желанието да продължим да четем и да учим. Това е т.нар. интелектуално смирение, което постигат само хората, които винаги са жадни за знания.
Но при онези, при които тази жажда липсва, липсва и смирението - при тях има едни чудесни библиотеки, изчетени от край до край, които никога не увеличават обема си. Техните собственици гледат на книгите като на трофей, като придатък на егото.
Коментари