Създателят на Игра на тронове Джордж Мартин обича да провокира многобройните си фенове. След като ги заплаши, че ще убива по един член на фамилия Старк всеки път когато някой го попита кога ще излезе следващата книга от суперуспешната поредица, сега излезе с твърдението, че е посещавал многократно планетата Марс.
Като дете съм бил повече пъти на Марс, отколкото в Ню Йорк, макар че Манхатан беше само на 45 минути или на 15 цента с автобус, пише авторът пред Гардиън. Споменатата статия е посветена на манията на човечеството към Червената планета и проследява стигащия столетия назад във времето научен и литературен интерес на човека към Марс.
В последният месец манията по съседната на Земята планета се възобнови с пълна сила. Причини за това бяха излизането на боксофис хита на Ридли Скот Марсианецът и съобщението на Американската космическа агенция, че там има вода.
Познавах целия Марс. Пустинна планета, суха и студена, и червена. Беше видяла хиляди пъти възхода и падението на хиляди цивилизации. Марсианците си оставаха изчезваща раса, стари, мъдри и мистериозни, понякога злонамерени, друг път добри, но винаги непознати. Марс беше земя на странни и свирепи създания, шепнещи ветрове, високи планини, огромни морета от пясък, пресечени със сухи канали и рушащи се порцеланови градове, където мистериите и приключенията дебнат зад всеки ъгъл – така Джордж Мартин описва как Марс е изглеждал за феновете на научната фантастика като него, израсли с разкази и романи за Червената планета.
Марс обаче все още си остава един негостоприемен, студен и пустинен свят. Времето е меко казано студено. Температурите рядко се покачват от минус 55 градуса. Единствено фактът, че на екватора ѝ само през лятото температурите могат да станат положителни, дава основания на учените да смятат, че на планетата може да съществува човешка колония.
Плановете за това са съвсем реални, дори през 2020 година НАСА ще изпробва и модул за оцеляване от марсианската земя, който ще изпрати с безпилотна мисия до планетата. Той ще се опита да произведе кислород от богатата на въглероден диоксид атмосфера.
Ако експериментът се окаже успешен, може би след някое и друго десетилетие някой роднина на Мартин може да осъществи мечтите му и действително да стъпи на Марс.
