Религия и наука – две теории за живота, които обяснят съществуването на всичко около нас, но с различни методи и различни принципи. И именно различията между тях палят споровете помежду им.
Възможно ли е обаче противоречията да не са толкова съществени и всъщност напълно различните на пръв поглед страни на социалния ни живот да разглеждат една и също теория, обяснявайки я по различен начин?
Основната причина религията и науката да се разграничават една от друга е принципът им за търсене на познание. В науката се използват факти, като тези факти се доказват чрез множество експерименти, за да бъдат признати за правило.
В религията се основават на вярата. За религиозните хора думите на Библията за откровението за живота, което няма нужда от опити, за да бъде доказано.
Така религията от една страна ни казва да не задаваме въпроси, да не се съмняваме в Свещеното писание, защото съмнявайки се, търсейки друга истина, се противопоставяме на Бог и неговите насоки.
Науката обаче поощрява любопитството. Тя кара умът да си задава въпроси, да бъде мнителен и да подлага всяко твърдение на проверка.
Религиозните хора са убедени, че всичко, което трябва да знаем за живота, е написано в Библията, като то не трябва да се обсъжда или анализира.
Аргументът за това е ясно изразен в притчата за Тома Неверни, където се казва „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха".
Научните умове правят точно обратното. Те отказват да вярват сляпо и не приемат нуждата си от доказателства за грях и обида към църквата.
През XVII век тези два различаващи се принципа се сблъскват в първия спор между религията и науката, а въпросът е Дали Земята е кръгла?
Ортодоксалната църва в миналото е проповядвала идеята, че Земята е плоска и център на Вселената, като всички небесни обекти се въртят около нея. В това се усъмнява Галилео Галилей, който поставя наченки на теорията, че Земята е кръгла и тя се върти около Слънцето.
Ученът е изгорен на клада, но със смъртта си дава началото на научния прогрес. След него се появяват теориите на Николай Коперник и на Джордано Бруно, а църквата продължавала да наказва новите твърдения за вида на Земята, докато първите мореплаватели не доказали, че християнството греши.
По-късно Нютон, Брахе, Халей, Хътън и Кеплер доказват, че обектите в пространството се движат по естествени природни закони, кометите и затъмненията са космическо явление, а не божи знамения, а Земята е много по-стара, отколкото е твърдяла Библията – 4000 години преди Христа.
Теорията на Дарвин за произхода на човек оспорва, че той е създаден от Бог, а трудовете на Фройд дават ново тълкуване за човешката душа.
Религията и в съвремието продължава да държи на своите канони, отричайки законите на физиката, биологията и психологията. Макар че учените също продължават да търсят доказателства, някои от тях – като Айнщайн, Шюре, а наскоро и Стивън Хокинг, признаха, че черпят информация от религията.
Няма съмнение, че религията първа е обяснила битието, а науката е използвала тези детайли, за да ги допълни и представи по нов начин.
За някои това недвусмислено показва, че между двете теории са в силна симбиоза. И например, докато религията казва, че светът е възникнал с Божите думи Нека бъде светлина, науката е обяснила тази сила с Големия взрив.
