Немският монарх Фридрих I ще остане в историята с прозвището Барбароса или Червената брада. Справка в енциклопедиите показва, че е властвал като херцог на Швабия от 1147 г. до 1152 г., римски крал от 1152 г. до 1190 и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.
Фридрих Барбароса е водил изключително интересен и вълнуващ живот, взел е участие в два кръстоносни похода, а загадъчната му смърт лежи в основата на легендата за Кифхойзер, един от най-популярните митове на германците.
Но да започнем отначало. Крал или не, Фридрих Барбароса съвсем не бил образован човек - той не е умеел да чете или пише, макар че в по-късните си години се смята, че е е понаучил малко латински. Подобно на всеки средновековен мъж на честта той е владеел до съвършенство коня и меча.
Бойните му умения и потеклото му го поставили редом до Конрад III по време на Кръстоносния поход срещу войските на султан Саладин, завладял малко преди това Йерусалим.
Младият Барбароса се отличил при обсадата на Дамаск и въпреки че походът не бил успешен, Фридрих за първи път става свидетел не само на военни действия, но и на хитра дипломация и разбира за напрежението в проблемни зони на международната политика.
Властването на Фридрих Барбароса преминава през поредица от битки, повечето от които императорът печели. По негово време Свещената римска империя се намира в разцвета си. Но едно нещо така и не давало мира на Барбароса - свещеният за три религии град Йерусалим се намирал в ръцете на неверниците.
Императорът успява да събере 120 000 души под знамената си и се отправя на изток, за да освободи Йерусалим. Пътя на неговата армия преминава и по нашите земи, като не е посрещнат особено радушно.
По време на преминаването през днешна България кръстоносците често са нападани от местни воеводи, пътят им е бил барикадиран на няколко места. Те дори стават причина жителите на Сердика временно да я напуснат, лишавайки рицарите на Фридрих Барбароса от подкрепа, провизии или подобаващ подслон.
Напускайки България рицарите се отправят към Мала Азия. Там след няколкомесечно лутане при съмнителни обстоятелства император Фридрих Барбароса се удавя в река Салеф.
Според очевидци на инцидента силна вълна отнася императора, както и неговия кон. Тялото му така и не бива открито, затова и смъртта му става причина неговата личности смърт да бъдат използвани за създаване на легенда, която може да обедини немските племена.
Когато на 10 юни 1190 г императорът на Свещената римска империя се удавя в река Салеф, умира човекът, но се ражда легендата за Кифхойзер и един брадат владетел, който спи в пещера, опрял глава на каменна маса, с брада, която достига до земята. До ден днешен германците вярват, че Барбароса ще се събуди някога, за да върне старото имперско величие на немския народ.
