Анализ на древни зъби промени представите за човешката еволюция

Съвременните хора и неандерталците може би са се разделили като отделни видове поне преди 800 000 години, според анализ на близо 1000 зъба от хората и близките ни роднини.

Тази нова оценка е много по-стара от предишните, базирани на древни ДНК-анализи, които предполагаха, че видовото разделение между хората и неандерталците е от преди 500 000 години.

Въпреки това, докато някои изследователи наричат новия стоматологичен анализ впечатляващ, те отбелязват, че той се основава на едно голямо предположение, а именно, че формата на зъба се развива по устойчив начин, особено при неандерталците.

Ако формата на зъба не се развива с постоянна скорост, тогава нашето предположение се разпада, казва Фернандо Рамирес Роци, директор на изследването, специализиращ еволюцията на човека в Националния център за научни изследвания на Франция в Тулуза.

Въпреки това е напълно възможно зъбите (особено неандерталските) да са се развивали с предсказуема скорост, което означава, че изчислението на новото изследване може да е правилно, казва още Рамирес Роци.

Учените изследвали 931 зъба, принадлежащи на минимум 122 индивида от осем групи, включително хора и близки роднини. От тях 164 от зъбите са от ранните неандерталци от мястото Sima de los Huesos в Испания, което включва почти 30 индивида, живели преди около 430 000 години по време на средната плейстоценска епоха.

Сравнявайки разликите във формата на зъбите между пробите, изследователката Аида Гомес-Роблес, палеоантрополог от Лондонски университетски колеж, успяла да изчисли еволюционните стойности за промяна на формата на зъбите и след това да оцени времето на дивергенция от последния общ предшественик между хората и неандерталците.

Резултатът показва, че неандерталците и съвременните хора вероятно са започнали да се различават като вид преди повече от 800 000 години. Следователно последният общ предшественик на тези две групи вероятно не е Homo heidelbergensis – Хайделбергският човек, както някои учени смятат.

Хайделбергският човек не може да заеме тази еволюционна позиция, тъй като не е живял в този конкретен период. Това означава, че трябва да погледнем към по-старите видове, когато търсим този общ родословен вид на хората и неандерталците, казва Гомес-Роблес.

Откритието също ще има дълбоки последици за начина, по който тълкуваме фосилните данни и еволюционните отношения между видовете.