Докато животът на Земята продължава да се развива постоянно, генетичният код, който стои в основата му, не се е променил в последните няколко милиарда години. В един момент в историята на планетата еволюцията просто е спряла, що се отнася до нашето ДНК.
Оттогава кодът ни не се е променил дори и с една нишка. Сега учените смятат, че този застой в развитието ни може да се дължи на начина, по който ДНК се превръща в протеини.
Твърдението е на екип от испански генетици, които в последните няколко години са съсредоточили труда си в изследването на транспортната рибонуклеинова киселина, известна и като транспортна РНК. Тя представлява адапторна молекула преносител на аминокиселини до информационната РНК в цитоплазмата на клетката и един от градивните елементи на протеините, отговаряща те да могат да бъдат свързани заедно в правилния ред.
Учените смятат, че нашето ДНК се е развило до степен, в която може да разчете 20 аминокиселини - градивните елементи на протеините, но нито една повече. Така процесът е замръзнал и кодът ни не е еволюирал в последните 3 милиарда години. В същото време в човешкото тяло има свободни аминокиселини, нужни за направата на протеини, но организмът ни си ги набавя по сложни химически пътища.
На теория ДНК-то би могло да се разшири, за да използва 63 аминокиселини, ако не е генетичната спирачка, поставена от еволюцията толкова отдавна. Учените смятат, че природата е сложила лимит от 20 киселини, за да може човешкият организъм да се справи с процеса на производство на протеини. В противен случай е можело да има така наречени производствени грешки, които биха довели до дефектни протеини и евентуален срив на биологична система.
Синтезът на протеини въз основа на генетичния код е основен елемент на биологичните системи и това е от решаващо значение, за да се гарантира верен превод на информацията. Това обясни професор Луис Рибас де Поуплана, генетик от Института за научни изследвания в биомедицината в Барселона и старши автор на изследването.
Според екипа, който е направил проучването, причината генетичният код да не е в състояние да се разшири отвъд 20-те аминокиселини, е, че не е възможно да се създадат нови трансферни РНК без системата да стане прекалено сложна и объркана.
Нашата работа показа, че централните части на генетичния код, трансферната РНК, просто не е способна да се промени по начин, по който ясно да разпознава всичките 63 аминокиселини в човешкото тяло, казва още професор Рибас.
